Сгради не се срутват често, но когато това се случи, е катастрофално за тези, които са в капан под руините. Природни бедствия, като земетресения и урагани, могат да сринат цели градове. За спасителните екипи, които се опитват да намерят оцелели, е трудна задача да търсят под отломките.

Но неочакван спасител се обучава да помага в подобни ситуации - плъхове.

Проектът на белгийската организация с нестопанска цел APOPO поставя на гризачите малки, високотехнологични раници, за да помогне на първите спасители да търсят оцелели сред руините в зоните на бедствие, пише CNN.

“Плъховете обикновено са доста любопитни и обичат да изследват. Това е от ключово значение за търсенето и спасяването на хора”, казва Дона Кийн, поведенчески изследовател и ръководител на проекта, цитирана от darik.bg.

В допълнение към приключенския им дух, малкият им размер и отличното обоняние правят плъховете идеални за намиране на неща в тесни пространства, казва Кийн.

В момента плъховете се обучават да намират оцелели в симулирана зона на бедствие. Първо трябва да намерят определен човек в празна стая, да дръпнат превключвател на жилетката си, който да задейства звуков сигнал и след това да се върнат в базата, където ще бъдат възнаградени с лакомство.

Плъховете съчувстват на себеподобните, готови са да помогнат в нужда

Докато гризачите все още са в ранен етап на обучението, APOPO си сътрудничи с Техническия университет в Айндховен за разработване на раница, която е оборудвана с видеокамера, двупосочен микрофон и предавател за местоположение, за да помогне на спасителите да комуникират с оцелелите.

“Заедно с раницата и обучението, плъховете са невероятно полезни за търсене и спасяване”, казва Кийн.

APOPO обучава кучета и плъхове в базата си в Танзания за откриване на мирис на мини и туберкулоза повече от десетилетие. Програмите на организацията използват африкански гигантски плъхове, които имат по-дълъг живот в плен в сравнение с обикновения кафяв плъх. 

Учени откриха генетично сходство между човека и котката

Въпреки че проектът за търсене и спасяване стартира официално едва през април 2021 г., когато Кийн се присъедини към екипа, APOPO се опитва да развие идеята в продължение на години, но не е имало финансиране и партньор, който да я подкрепи.

Но когато доброволческата организация GEA се свързала с APOPO през 2017 г. за опцията да използва плъхове в своите мисии, екипът започнал да проучва възможностите.

Ключов компонент на мисията е технологията, позволяваща на първите реагиращи да комуникират с хората чрез плъховете. APOPO не е разполагала с това, докато не се включил електроинженерът Сандер Вердизен.

Търсейки начин да “приложи технология за подобряване на живота” по време на магистърското си обучение в Техническия университет в Айндховен, Вердизен стажува в APOPO през 2019 г. Там получава задачата да създаде първия прототип на раницата за плъховете, за да помогне на спасителите да получат по-добра представа какво се случва в зоните на бедствия.

Прототипът се състоял от 3D отпечатан пластмасов контейнер с видеокамера, която изпраща запис на живо до приемен модул на лаптоп, като същевременно запазва висококачествена версия на SD карта. Той е прикрепен към плъховете с неопренова жилетка - същият материал, който се използва за водолазни костюми.

Вердизен летял до Танзания, за да тества оборудването, и споделил, че първоначално плъховете “не знаели как да се справят с него”, но бързо се адаптирали. “Накрая те просто тичаха наоколо с раницата без никакъв проблем”, добавя той.

Раниците работели “по-добре от очакваното” и Вердизен продължил да усъвършенства дизайна дори след края на стажа си.

Но намаляването на размера на технологията и адаптирането й за зони на бедствия не е лесен процес. GPS-ът не може да проникне през множеството отломки от срутените сгради, споделя Вердизен. 

Той също така се опитва да добави повече технология в следващата версия, като например двупосочен микрофон, като същевременно намалява размера на раницата.

С тегло около 140 грама прототипът бил два пъти по-тежък от предвиденото. Според Вердизен обаче, обемът бил по-големия проблем. Раницата била с дължина от 10 см. и дълбочина от 4 см. 

“Плъховете се изправиха срещу нещо, под което обикновено биха могли да минат, и изведнъж вече не могат”, обяснява той.

За да направи дизайна “възможно най-малък”, без да губи никаква функционалност, Вердизен планира да интегрира всичко в една платка, което ще освободи място. Тази подобрена версия на раницата трябва да бъде готова по-късно тази година. Той се надява един ден да помогне на спасителите “да намерят човек, който иначе не би бил спасен”.

Междувременно, в Танзания Кийн усложнява средата за обучение на плъховете, „за да я направи по-подобна на това, което могат да срещнат в реалния живот“. Това включва добавяне на индустриални звуци като пробиване, за да се имитират реални извънредни ситуации.

Засега резултатите са обещаващи. От нейните наблюдения Кийн казва, че плъховете реагират добре на все по-трудните симулации. “Те трябва да бъдат супер уверени във всяка среда, при всякакви условия и това е нещо, в което плъховете са добри,” коментира тя.

Арктика може скоро да предизвика следваща пандемия

Още от раждането си плъховете са изложени на различни среди, гледки, звуци и хора като част от „процес на привикване“, което прави постепенното им излагане на по-екстремни ситуации по-малко стресиращо, споделя Кийн.

Тъй като животните са в центъра на проектите на APOPO, хуманното отношение е приоритет. Животните се обучават в 15-минутни сесии пет дни в седмицата и живеят сами или с еднополови братя и сестри в клетки, където също изживяват дните си, след като се оттеглят от работния живот.

Хранейки се с пресни плодове и зеленчуци, те получават ежедневно време за игра в специално изградена стая за игри. За плъховете за търсене и спасяване обучението е много подобно, споделя Кийн.

Програмата все още е в процес на разработка, но тя изчислява, че ще отнеме между 9 - 12 месеца, за да се обучи всеки плъх.

За следващия етап от обучението Кийн казва, че екипът ще създаде “нива, които да имитират множество етажи на срутена сграда” и да се доближат до “сценарии от истинския свят”.

След като плъховете придобият увереност в по-сложни среди, проектът ще се премести в Турция за по-нататъшна подготовка в по-реалистични среди. Ако това върви добре, тогава плъховете потенциално ще влязат в ситуации от реалния живот.

Засега обаче Кийн и екипът в Танзания са съсредоточени върху първата фаза на обучение. „Дори нашите плъхове да намерят само един оцелял под отломките, мисля, че ще се радваме да знаем, че някъде е направило разлика“, казва Кийн.