Популациите на диви животни – бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби – са отбелязали катастрофален спад в числеността си, намалявайки средно с 69% от 1970 г. насам, сочи докладът на WWF „Жива планета“.

Той излиза на всеки две години с актуални данни за състоянието на дивата природа, както и за рисковете и заплахите, пред които е изправена. Днес докладът определя тропическите райони като най-застрашените места на Земята, пише Клуб Z.

Учените от WWF и Лондонското зоологическо общество следят почти 32 000 популации от 5230 вида. Проучванията показват, че биоразнообразието изчезва с различна скорост на различните места по света, като най-поразителен е спадът от 94% в тропическите райони на Латинска Америка и Карибския басейн. Експертите от WWF са притеснени, тъй като тези географски райони са сред най-богатите на биоразнообразие в света.

WWF призовава: Отвори очи, животните изчезват

Изключително сериозна е също и ситуацията в Африка и Азиатско-Тихоокеанския регион, където популациите на гръбначни животни са се свили със съответно 66% и 55%.

„Днес сме изправени пред две тежки извънредни ситуации, предизвикани от човека: изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. И двете застрашават нашето благосъстояние, както и това на бъдещите поколения.

Половината от световната икономика и милиарди хора са пряко зависими от природата. Предприемането на спешни действия за спиране на по-нататъшната загуба на биоразнообразие и възстановяване на жизненоважни екосистеми е по-наложително отвсякога“, коментира Марко Ламбертини, генерален директор на WWF International.

Под най-голям натиск са поставени сладководните видове, намалели с цели 83%, повече от която и да е друга група от видове. Според доклада това се дължи най-вече на загубата на местообитания, както и на преградите пред маршрутите на мигриращите видове риби.

Тежка е ситуацията с Амазонския речен делфин, чиято популация в резервата за устойчиво развитие „Мамирауа“ в Бразилия е спаднала с 2/3 само за две десетилетия.

Източната равнинна горила е намаляла с цели 80% за четвърт век в националния парк „Каузи-Биега“ в Демократична република Конго, а броят на новородените Австралийски морски лъвове спада непрекъснато от 1977 г. насам.

Докладът сочи, че основните двигатели за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, нелегалният дърводобив, въвеждането на инвазивни видове, замърсяването, изменението на климата и болестите. Тези фактори влияят и на природата у нас.

Каква е ситуацията в България?

В рамките на пет години инспекциите у нас са регистрирали 2818 пострадали диви животни, сочи първото по рода си проучване за мащаба на закононарушенията срещу дивата природа в България, изготвено от WWF въз основа на официална информация, получена от ресорните институции. Според данните повечето от тях са птици (2089), следвани от бозайници (307) и влечуги (244).

Притеснително е още и че има данни за убити екземпляри от защитения вид кафява мечка, че бракониерството на диви кози се превръща в заплаха за опазването на вида и че хиляди птици стават жертва на човешка намеса.

Жега, наводнения, суша заплашват четири от всеки пет града по света

„Кафявите мечки са все по-склонни да променят териториалния си обхват заради негативно човешко влияние. Лесният достъп до източници на храна, дължащи се на неправилното изхвърляне на отпадъци в селата, е привлекателен за тях. Веднъж доближили се до населено място, мечките биват класифицирани като „проблемни“. Това увеличава потенциала за конфликт между човек и мечка, както и риска от бракониерство“, разказва Веселина Кавръкова, изпълнителен директор  на WWF България. 

Не по-малко притеснителна е и ситуацията с критично застрашените Дунавски динозаври – есетрите. Оцелели през последните 200 милиона години, днес те са изправени пред редица заплахи като: бракониерство с цел незаконна търговия на месо и хайвер; изграждане на язовири, диги и водноелектрически централи, блокиращи миграционните им маршрути, добив на пясък и чакъл от речното корито, което води до унищожаване на местата им за хвърляне на хайвер. В дългосрочен план всичко това заплашва да доведе до изчезването на последните размножаващи се в естествена среда есетрови популации в Европа.

За да опази дома на дивите животни у нас WWF стартира кампанията си Общ дом. Общо бъдеще. Нейната цел е да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели. Повече за нея вижте на wwf.bg/koleda. 

Кампанията се реализира с безвъзмездната медийна подкрепа на Клуб Z.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !