Естествените бедствия - като наводнения, урагани и земетресения, винаги са били смятани за „божии действия“, но векове наред нашите предци са отказвали да се преклонят пред гнева на висшите същества.

Дигите са използвани за защита на домовете от наводнения, а самите жилища са акт на неподчинение срещу природните стихии.

Исторически и археологически изследвания разкриха, че древните цивилизации са имали солидни познания за изграждането на устойчиви на земетресения структури.

В древен Крит, например, много сгради са направени от каменни блокове, свързани с дървени елементи, за да се въведе гъвкавост в иначе твърда конструкция, която е податлива на напукване, когато земята се разклати.

Сградите са построени върху пясък или чакъл, който абсорбира вибрациите по време на земетресения. Храмът на Атина в Троя (1500 г. пр. н. е.) лежи върху дебела пясъчна основа, както и дорийските храмове в италианския Пестум (273 г. пр. н. е.).

В древна Гърция и Персия е разработена нова техника, при която различен материал - като керамика и глина, се инжектира между земята и основата, така че когато земята се разклати, единият слой се плъзга върху другия и това свежда до минимум щетите, причинени от труса.

Това е известно като изолация на основата и е едно от най-мощните средства за защита на конструкции срещу земетресения и днес. В съвременните сгради строителните инженери използват гумени или сачмени лагери и пружинни системи, за да изолират конструкцията от треперещата земя.

Един от най-ранните примери за изолация на основата може да се намери в гробницата на Кир в Пасаргадае - столицата на Ахеменидската империя при Кир Велики (559–530 г. пр.н.е.) в съвременен Иран.

Въпреки че е управлявал огромна империя, простираща се от Средиземно море до река Инд, Мавзолеят на Кир Велики е изключително прост и скромен. Гробницата е с приблизително кубична форма с размери малко повече от 6 метра на 5 метра.

Малка врата води към нея. Покривът е триъгълен. Камерата стои на върха на пирамидална основа с шест големи стъпала. Всичко е направено от големи каменни блокове.

Основата е изградена от няколко слоя варовик. Първият е съставен от камъни, циментирани заедно с хоросан, състоящ се от смес от вар и пепел или пясък, и след това загладен.

Горните слоеве са направени от блокове, които са свързани заедно с метални пръти, но не са вързани към основата. Това позволява на горните слоеве да се плъзгат върху първия в случай на земетресение.

Очевидно е, че гробницата на Кир е издържала на множество земетресения през последните 2500 години, въпреки че няма данни колко големи са били те и дали са били достатъчно силни, за да задействат конфигурацията на „изолация на основата“.

Няма признаци, че блоковете и слоевете са се местили, което внася съмнение дали системата е работила, дали строителите са знаели какво правят и дали пирамидалната конфигурация, всъщност, е „изолация на основата“, която защитава сградата.

И тук идва най-забавната част – не е сигурно дори това, че гробницата е последното място за почивка на Кир Велики, разказва Amusing Planet.

Според гръцкия историк Ариан от Никомедия, който е бил и военен командир на Александър Велики, македонският цар е посетил гробницата, след като е ограбил и разрушил Персеполис.

Александър заповядал на Аристобул - един от неговите воини, да влезе в паметника. Вътре намерили златно легло, маса със съдове, златен ковчег, няколко орнамента, обсипани със скъпоценни камъни, както и надпис, гласящ: „Аз съм Кир, който даде империя на персите и беше цар на Азия.“

Няма обаче археологически доказателства, че този надпис е съществувал. Дори сред историците, които го споменават, има значително несъгласие относно точната формулировка на текста.

Предполага се, че гробницата е била ограбена малко след посещението на Александър. Когато отново идва в района, той е натъжен от състоянието й и нарежда да бъде възстановена. Ако надписът е бил унищожен, той със сигурност е щял да го възстанови.

Пълната липса на епитафията, спомената в гръцките текстове, е мистерия и хвърля съмнения върху надеждността на разказа на гърка за този детайл. Така че има гробница, която може дори да не е на Кир Велики, със сложна устойчива на земетресения технология, за която никой няма идея дали работи.

Съществува само едно подробно проучване на предполагаемата система за „изолиране на базата“ в Мавзолея на Кир Велики, проведено от Ислямския университет Азад в Иран.

Авторът твърди, че гробницата е била софтуерно симулирана и подложена на доста силно земетресение, преди да се направи заключение. За съжаление, документът не е публично достъпен.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !