Планината Витоша е първият природен парк в България и на Балканския полуостров. Тя е обявена за такъв на днешната дата - 27 октомври през 1934 г. 

Това става само година след приемането на Лондонското определение за национални паркове, което регулира техния статут в Европа. 

Инициатори за обявяването на Витоша за защитена територия са членовете на Съюза за защита на природата. Първоначално тя включва площ от 6410 хектара, в които влизат основно високите части на планината, а днес Природен парк Витоша обхваща територия от над 27 хиляди хектара. Залесените територии обхващат около 60% от планината.

Поради своята непосредствена близост до София, Витоша в миналото е била изложена постоянно на активно човешко влияние. Според запазени свидетелства от времето непосредствено преди и след Освобождението на България от османско управление, голяма част от горските масиви в планината са били изсечени. 

От хилядолетия поминъкът на населението в подножието на Витоша винаги е бил свързан с планината, а ливадите ѝ се използват са пасища от околните села.

Любопитна подробност е, че само година след обявяването на природния парк, с Постановление № III-А 16362 от 1 октомври 1935 г., Министерството на народното стопанство намалява площта му с 6 200 декара, които се освобождават за паша на добитъка на селата Бистрица и Железница.

източник: Изпълнителна агенция по околна среда

В края на 19-и век в България се появяват и първите организирани туристически движения, които също съсредоточават своя интерес върху планината до българската столица. 

Като начало на модерния и организиран туризъм може да се приеме първият излет до Черни връх, организиран на 28 август 1895 г. от писателя Алеко Константинов. Първото българско туристическо дружество “Алеко Константинов” е създадено на 20 юли 1899 г. Тогава фразата на писателя “Опознай родината, за да я обикнеш” става девиз на българските туристи.

За начална дата на планинското спасяване пък се счита 24 декември 1923 г. Тогава най-добрите туристи на дружество “Алеко Константинов” създават специална група, а до решението се стига след изчезването на турист по време на излет.

През декември 1933 г., по инициатива на Българския алпийски клуб, се създава и Планинската спасителна служба, чиито първи постоянни пунктове са разположени във витошките хижи.

През 30-те години на миналия век, преди и след обявяването на Витоша за природен парк, в планината са били извършени редица дейности за подобряване на инфраструктурата и облагородяване. 

Създадени са 750 хектара изкуствени иглолистни насаждения, възобновени са 200 хектара остарели иглолистни култури, построени са два пътя – от Бояна до х. “Планинец” с дължина 8 км и от с. Драгалевци до хижа “Алеко” с дължина от 14.7 км, прокарани са пътеки между по-важните местности и хижи с обща дължина от 22 километра, поставена е туристическа маркировка и са построени 9 хижи с обща площ 1310 кв. метра и капацитет от 630 легла.

Първата хижа на витоша е "Алеко", построена в периода между 1924 и 1932 г. основно с доброволни дарения и с усилията на туристическото дружество.

Успоредно със създаването на парка са били обявени и едни от първите резервати в България –  Бистришко бранище и Торфено бранище. 

Витоша може да се похвали с богато биоразнообразие и е дом на множество редки растителни и животински видове. 

На територията на парка, в Боснешкия карстов район, е разположена природната забележителност пещера Духлата, която е най-дългата в България. Пещерата, през която преминават 6 подземни реки, е разположена е на 7 етажа, а общата ѝ дължина надхвърля 18 километра. 

През парка преминава и част от Европейския туристически маршрут Е-4, който свързва Пиринеите с Алпите, Рила и Пелопонес. Той води туристите от Черни връх към Верила, Рила и Пирин. 

В последните години на Витоша бяха изградени много туристически обекти, като Музея на мечката, Музея на совите, Музея на водното конче, детския екостационар "Бели брези", ботаническата алея за незрящи, торфищната информационна алея, алеята на карста и др. 

В планината се организират и редовни спортни събития в различни дисциплини, като ски, сноуборд, планинско колоездене и бягане.