Рекордно ниска безработица от 2 на сто сред новозавършилите висшисти. Подобряване на резултатите по всички останали индикатори, измерващи връзката на висшето образование с пазара на труда.

Расте и средният облагаем доход. Най-висок е сред завършилите "Информатика и компютърни науки" и съвсем конкретно, ако това е станало в Софийския университет "Климент Охридски". Най-старото, най-голямото и най-престижно висше училище в страната е начело в 21 от 28 професионални направления.

Това показват някои изводи от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, направени от Клуб Z.

Продължава да се повишава делът на чуждестранните студенти, като 56 на сто от учещите медицина в наши университети вече са от чужбина. Растат броят и влиянието на научните публикации на българските висши училища, сочат резултатите от рейтинга, представени в понеделник от "Отворено общество" и МОН.

Изборът на университет е съдбовно решение: попитайте родителите

Въпреки добрите новини остава големият проблем - за диспропорциите в средните нива на доходи, безработица и т. н. в зависимост от завършеното висше образование. Запазва се и дисбалансът между различните висши училища - и като големина, и като предлагано качество на обучението. Девет от тях обучават половината от студентите в страната.

Независимо от негативните икономически ефекти, свързани с COVID пандемията и войната в Украйна, делът на завършили през последните 5 години висше образование в страната спада до 2% при нива от 3.5% през миналата година. 

Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите, откакто съществуват данни за този индикатор в Рейтинговата система, която за първи път беше публикувана през 2011 година, посочват авторите. Останалите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда също продължават да се подобряват.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до под 17% през 2022 година от над 25% през 2014 година.

Процентът на завършилите през последните 5 години университет, които работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 54% през 2022 година от под 46% през 2014 г. Средният им осигурителен доход също расте. През 2022 г. той стига 1647 лв., при 1520 лв. през миналата година и едва 867 лева през 2014 г.

По-високи такси в 16 държавни висши училища

Въпреки всичко това остават големите различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Най-ниската безработица при лекари, фармацевти и стоматология

Най-ниска е безработица (под и около 1%) сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най висока сред завършилите „Социални дейности“ (3.7%).

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Медицина“, „Военно дело“ и „Теория и управление на образованието“, а най-ниска сред завършилите „Туризъм“ (21%).

Най-голям дял (над 90%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Военно дело“ и „Фармация“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (67%).

С най-висок среден доход - кои специалности и къде

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ (3456 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“ (2771 лв.), „Комуникационна и компютърна техника“ (2731 лв.),  „Медицина“ (2711 лв.), „Обществено здраве“ (2703 лв.), „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ (2634 лв.) и „Металургия“ (2510 лв.).

На ниво конкретно висше училище най-високи облагаеми доходи получават завършилите:

  • „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (5592 лв.)
  • „Администрация и управление“ в Американския университет (4568 лв.)
  • „Информатика и компютърни науки“ в Нов български университет (4333 лв.).

Как по атрактивен начин да запалим интереса на младото поколение към културното ни наследство?

Къде се влиза с най-висок и най-нисък среден успех от средното образование

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс за учебната 2021-2022 година в направленията „Медицина“ (5.58), „Фармация“ (5.56), „Стоматология“ (5,53) и „Ветеринарна медицина“ (5.40).

С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление „Металургия“ (4.29). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5.01.

По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (5.78), следвани от тези в „Право“ на Софийския университет (5.74) и в „Медицина“ на Медицинския университет – София (5.69).

Най-масовите

Трите най-масови професионални направления през 2022 година са „Икономика“ с 28 223 действащи студенти, „Педагогика“ (17 083) и „Медицина“ (13 271). В сравнение с предходната година, най-голямо увеличение на броя на студентите има в „Педагогика“ (709) и „Педагогика на обучението по …“ (366), а най-голям спад - в „Икономика“ (1098) и „Администрация и управление“ (471).

Най-много студенти се обучават в СУ „Св. Климент Охридски“ – 19 999, следван от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 934 и УНСС с 14 610 студенти.

В 13 висши училища под 1000 студенти

В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната.

Другата половина се обучават в останалите 43 висши училища. В Софийския университет се обучават повече студенти отколкото в 22-та университета с най-малък брой студенти в страната, взети заедно.

В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – над 69%, „Теория на изкуствата“ – 54%, „Изобразително изкуство“ – близо 43% и „Администрация и управление“ – близо 42%.

59 на сто от учещите медицина са от чужбина

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се  удвоява – от около 4% през 2013 година до над 8% от действащите студенти през 2022 г.

Най-голям е делът им в направленията „Медицина“ (59% от действащите студенти), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още четири професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Теория и управление на образованието“ (16%), „Фармация“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (12%) и „Музикално и танцово изкуство“ (11%).

Повече научни публикации

Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2017-2021 г. е над 20 500 и надхвърля с около1500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2016-2020 г.), когато те са били приблизително 19 000.

Броят на публикациите в Scopus през периода 2017-2021 г. е малко над 21 000 и надхвърля с над 2600 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2016-2020 г.), когато те са били приблизително 18 400.

Индексът на Хирш (H-index) за българските висши училища като цяло също се увеличава при сравнение на двата изследвани периода: от 82 на 94 в Web of Science и от 83 на 98 в Scopus. Индексът на Хирш е число, чрез което едновременно се оценяват продуктивността и значимостта на публикациите на определен учен, научна организация или група от организации.

Софийският университет на първо място в 21 от 28 направление

В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2022 година СУ „Климент Охридски“ се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите.

Медицинският университет – София е първи в 4 направления от общо 5 в класациите. Химикотехнологичният и металургичен университет и Американският университет в Благоевград имат по 3 първи места. Аграрният университет, Медицинският университет – Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места.

Други 13 висши училища оглавяват по една класация. В 11 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 4 професионални направления – от частни висши училища.  

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !