Полетът на индийската ракета, изстреляна от компанията Skyroot Aerospace на 18 ноември тази година, беше с дължина от едва 90 километра, но за индийската космическа индустрия стъпката беше гигантска.

През следващите няколко месеца в страната са насрочени още няколко суборбитални полета, от които ще зависи бъдещето на сектора, пише The Economist. 

Сателитите на още две индийски компании предстои да бъдат изпратени в космоса на 26 ноември с ракета, изстреляна от Индийската космическа агенция. 

Единият от тях, собственост на базирания в Бангалор стартъп Pixxel, е предназначен да бъде първият от общо десетки, които ще предоставят подробни изображения на Земята.

Други два сателита, произведени от Dhruva Space от Хайдерабад, ще послужат за демонстрация пред потенциални клиенти, че компанията може успешно да създава и управлява сателитни мрежи. 

Второто частно изстрелване на ракета от Agnikul Cosmos пък е насрочено за декември.

Присъствието на Индия в космоса не е ново

Ракети от страната са изстреляни за първи път в началото на 60-те години на миналия век, а изстрелванията на сателити започват през 1975 г. През 2008 година Индия изпрати и първата си сонда до Луната.

Репутацията на страната като място за сравнително евтини космически изследвания беше затвърдена през 2013 г., когато друга сонда беше изпратена до Марс, а бюджетът на проекта беше по-малък от този на холивудски филм за обречена космическа мисия, пуснат по същото време. 

Но Индия все още не е космическа суперсила

Приходите на азиатската държава от космическия ѝ сектор в момента се оценяват на около 10 милиарда долара годишно, което представлява само около 2% от общите за индустрията в световен мащаб. 

Ръстът на активността обаче се очаква да тласне Индия нагоре в класацията, което е следствие от промяна в правителствената политика през 2020 г. Преди това частните фирми можеха да работят само като доставчици на управляваната от правителството Индийска организация за космически изследвания (ISRO).

Институцията вече има право да предоставя изследвания, технологии, съоръжения и дори опитни бивши служители на частни компани (няколко от тях вече работиха по стартирането на Skyroot). 

Създадена е и нова агенция In-Space, която има за цел да организира този преход. 

Промените в нормативната уредба доведоха до вълна от заявления от нетърпеливи участници. 68 фирми се надяват да произвеждат полезни космически товари, други 30 възнамеряват да правят ракети и компоненти, а още 57 искат да разработват наземни станции или да използват данни, получени от космоса, в най-различни сектори - от наблюдение на производството на стомана до локализиране на рибни пасажи.

Не само индийските фирми се надяват да се възползват

Някои от най-големите компании в света, включително добре известни имена в технологичната сфера, са готови да се възползват от индийския опит в софтуера и анализа на данни, съчетан с ниските разходи. 

Skyroot Aerospace вярва, че ще може да доставя основни полезни товари на същата цена като SpaceX и да извършва персонализирани задачи на двойно по-ниска цена от конкуренцията чрез използване на нови производствени процеси. Agnikul се надява да се откаже от конвенционалните площадки за изстрелване, като ги замени с по-евтини мобилни съоръжения.

Инвеститорите изглеждат оптимистично настроени

Докато повечето индийски стартиращи фирми страдат от спада на ентусиазма и финансирането, които засягат и останалия свят, космическите начинания са изключение. 

През ноември държавният инвестиционен фонд на Сингапур GIC инвестира 50 милиона долара в Skyroot, Agnikul набра 20 милиона долара, а Dhruva казва, че наскоро е удвоила предишната си инвестиция. 

"Все поовече пари и нови участници се насочват към този сектор", казва Пауан Гоенка, който през 2021 г. се оттегли от ръководството на индустриалния гигант Mahindra & Mahindra и в момента оглавява In-Space. 

Индия може би изглежда позакъсняла за "партито" на космическия бизнес, но вече изглежда напълно готова да излети в орбита.