• Yettel България отбелязва 25 години от първия разговор в мрежата си, осъществен от Валя Балканска.
  • За този период компанията, преминала през имената Globul и Теленор, е инвестирала 1.7 млрд. евро и днес обслужва над 3 млн. клиенти.
  • От екипа на телекома разказват за трансформацията на сектора – от лукс до дигитална екосистема, и очертават бъдещето, в което изкуственият интелект и умните устройства ще променят изцяло начина, по който общуваме.

През тази година Yettel България отбелязва 25 години от първия разговор в своята мрежа, проведен на 31 юли 2001 г. от певицата Валя Балканска.

За този период компанията е инвестирала 1.7 млрд. евро в България. Екипът й е нараснал от 188 служители през 2001 г. до 2100 души днес. Днес Yettel България обслужва над 3 млн. клиенти, има 99.75% 4G и 86% 5G покритие на населението. 

Darik Business Review се обърна към екипа на компанията, за да разкаже за пътя от Globul през Теленор до Yettel, както и да очертае бъдещето в един изключително динамичен сектор, променящ се всекидневно. 

Магазин на Yettel; ©Yettel България

Преди 25 години мобилният телефон беше лукс. Кой според вас е най-големият технологичен скок, който промени живота на българите през този период?

Ако трябва да посочим един технологичен скок, това е превръщането на мобилния телефон от устройство за разговори в цялостна дигитална платформа.

Преди 25 години телефонът имаше една основна задача – да свързва хората и да им дава свободата да общуват, където и да се намират. Днес той е много повече: портфейл, банка, офис, навигация, фотоапарат и връзка с целия свят.

На практика, няма друго устройство, което да ни познава толкова добре – да пази снимките ни, да плаща сметките, да пуска любимата ни музика, да казва накъде да завием или колко крачки сме направили през деня.

Зад тази промяна стоят няколко технологични вълни – мобилният интернет, смартфонът, 4G, 5G, а днес и изкуственият интелект. Но най-голямата промяна не е само в устройствата, а в поведението на хората. Телефонът вече не е нещо, което използваме от време на време, а постоянна част от живота ни.

Кога осъзнахте, че телекомите вече не са просто компании за разговори и SMS-и, а дигитални екосистеми?

Това не се случи в един конкретен момент. Беше процес, който се разви постепенно. Първо дойде мобилният интернет, после смартфоните, приложенията, видео стриймингът, социалните медии, дигиталните услуги, после суперприложенията.

В един момент клиентът спря да пита „колко минути имам“, а да се интересува от това какво повече може да прави със своя телефон.

На практика, свързаността вече не е крайният продукт – тя е основата, върху която се изгражда съвременният начин на живот.

Затова и посоката, в която вървим – да бъдем „повече от телеком“ и да предлагаме повече от минути и мегабайти – е съвсем естествена. Не защото ще престанем да бъдем телеком, а защото ролята ни вече е различна и много по-всеобхватна.

Ако се срещнем отново след 25 години, как според вас ще изглежда телекомуникационният сектор в България?

След 25 години вероятно няма да говорим за телекомуникационен сектор в днешния смисъл. Ще говорим за платформа на дигиталния живот.

Мрежите ще бъдат още по-интелигентни. Изкуственият интелект ще управлява голяма част от клиентското изживяване, процесите и ежедневието ни. Устройствата около нас ще стават все повече – „умни“ автомобили, „умни“ домове, градска инфраструктура. А телекомите – чрез своите мрежи, ще продължат да бъдат гръбнакът на тази свързаност и ролята им ще става все по-ключова.

Това развитие започва още днес. Ние вече говорим не само за пазарен дял, но и за т.нар. Share of Life, или „дял от живота“. Според различни проучвания човек посяга към телефона си между 100 и 150 пъти на ден.

Истината е, че 100% от дигиталния живот на нашите клиенти минава през нашата мрежа, което носи със себе си както възможности, така и предизвикателства за нас.

Същевременно все повече бизнеси ще оперират в дигиталното пространство, а телекомите ще бъдат основният двигател за това. Поради тази причина ролята ни за сигурността в дигиталното пространство също ще продължи да нараства.

В този контекст секторът ще продължи да бъде ключов за икономиката – както в България, така и по света. Все повече обаче ще измерваме успеха не само със скорост и покритие, но и с добавената стойност, която носим на хората.

Следващата голяма конкуренция няма да бъде кой има най-бързата мрежа, а кой създава най-подходящата дигитална среда за клиента. 

Сградата на Yettel в София; ©Yettel България

Ще стигнем ли до момент, в който смартфонът вече няма да е основното устройство, чрез което общуваме?

Ние постепенно вървим към този момент. Смартфонът няма да изчезне – така както телевизията не изчезна с появата на интернет. По-скоро ролята му ще се промени. Напълно възможно е той да стане едно от многото устройства в живота ни.

Вече виждаме началото на тази промяна – часовници, слушалки, гласови асистенти, устройства, изцяло или частично движени от  изкуствен интелект. След време комуникацията може да бъде много по-интуитивна – чрез глас, жест, поглед, добавена реалност, AI агенти или дигитални версии на самите нас.

Но важният въпрос не е дали смартфонът ще остане най-важният екран, а дали човекът ще остане в центъра на технологията. Това е голямата задача пред телекомите – устройства ще има много, но ще бъде ли тази свързаност смислена и полезна за хората. 

Ако трябва да напишете заглавие за следващите 25 години на Yettel и телекомуникациите в България, какво би било то?

Ще се върнем към първите години на нашата история – когато Globul имаше един много силен слоган – „Нашият свят си ти“.

Това послание ще остане валидно и в бъдеще. Както и да се променят устройствата, мрежите и услугите, нашият свят трябва да бъдат преди всичко насочен към хората. Затова и днешният слоган на Yettel – „Всичко свързано с теб“ – продължава да отразява именно тази философия.

От първите ни години имаме и друг разпознаваем слоган – „Най-доброто предстои“. Вярваме, че това е така. А също е и добър финал на този разговор… и най-доброто начало за следващите 25 години.