Airbus A380 влезе в експлоатация преди близо две десетилетия, но въпреки че пътниците го харесаха, той беше обречен от самото начало.

Твърде голям и твърде скъп за авиокомпаниите поради четирите си двигателя, той бързо изпадна в немилост, изпреварен от по-икономичните двумоторни самолети.

След дебюта през 2005 г. Airbus, в крайна сметка, построи само 251 A380 – много по-малко, отколкото първоначално възнамеряваше, като производството приключи в края на 2021 г.

Въпреки че повечето от тях все още летят, на фона на възраждането на самолетния транспорт след COVID-19, няколко вече са бракувани или рециклирани – много по-бързо от обичайното за пътнически самолет.

„A380 със сигурност е един от най-младите самолети, които се рециклират“, казва Джеф Ван Клаверен, авиационен анализатор в консултантската компания IBA. „Обикновено може да се очаква търговски самолет да бъде в експлоатация 25 години, преди да бъде бракуван.“

Само няколко компании са в състояние да рециклират най-големия пътнически самолет в света, разказва CNN. Най-опитната от тях е Tarmac Aerosave, която е рециклирала над 300 самолета от основаването си през 2007 г. в три обекта във Франция и Испания.

Дружеството, частична собственост на Airbus, вече е рециклирала шест A380. В момента се работи по седми, като процесът ще бъде завършен през март.

От Tarmac не уточняват точно за кои авиокомпании са летели тези A380, но Ван Клаверен смята, че вероятно идват от Air France, Singapore Airlines и Emirates. А това не е лесна работа. „По-трудно е да се бракува A380 в смисъл, че има ограничен пазар за частите“, казва той.

„Въпреки това, тъй като машината е с алуминиева рамка, процесът е по-лесен, отколкото при композитни самолети, като A350 или Boeing 787, където в момента няма начин да се рециклира корпусът на самолета. Той просто се нарязва на парчета и се погребва или съхранява.“

Рециклиране на супер джъмбо

Как се рециклира такъв огромен самолет и какво се случва с частите и материалите?

„Рециклирането започва с повторно използване и удължаване на живота на различните компоненти на самолета“, казва Лионел Рокес, директор продажби в Tarmac Aerosave. „Така че първата стъпка е да извадим някои части, които ще продължат да летят на друг самолет.“

Това включва двигателите, колесника и някои части от авиониката – електронните компоненти на самолета, които се справят със задачи, като комуникация или навигация.

Тези части се проверяват и препродават с пълна възможност за проследяване, което гарантира тяхната летателна годност. В случая с A380, те стават резервни компоненти за съществуващия флот от същия модел самолет. Могат да се използват и за тренировъчни цели.

„Понякога ги даваме на училища или съоръжения за обучение, така че новите механици или студенти, идващи в индустрията, да могат да се обучават на реални части“, казва Рокес.

Тази част от процеса обикновено продължава няколко седмици. След като приключи, се преминава към следващия етап: управление на отпадъците.

„Разделяме всички различни материали, независимо дали става дума за алуминий, титан или мед, и се уверяваме, че ги предаваме на правилните канали за възстановяване, които ще ги използват повторно в нещо ново утре“, казва Рокес.

Поради огромния размер на A380, в който само алуминият е 120 тона, тази фаза продължава месеци и е особено предизвикателна.

Рокес обяснява: „Тъй като това е огромен самолет, имате нужда от голямо съоръжение и трябва да адаптирате инструментите и методите си към размера. Важни са безопасността и работната среда, защото когато механик е на втората палуба на самолета, той е наистина нависоко.“

От Tarmac посочват, че компанията се ангажира да рециклира самолета „до последния винт“ и въпреки че не съществуват специфични разпоредби в областта, целта й е да възстанови над 90% от теглото на самолетите.

„Останалите отпадъци са възможно най-малко. Разбира се, някои композитни или опасни материали, които не могат да бъдат рециклирани, ще останат, но ние говорим за малък процент - от 1 до 3%, които ще бъдат остатъчни отпадъци или ще отидат в депото за боклук“, добавя Рокес.

Цената на операцията се движи в границите на „шестцифрено число“, казва той. Тя е силно зависима от броя на частите, които трябва да бъдат премахнати от самолета, което може да варира в зависимост от изискванията на клиента.

Втора употреба

Има обаче и различен път - повторно използване. Или както казва Рокес: „Изваждане на части, които са емблематични или интересни за използване като декоративни елементи.“

В края на миналата година Airbus прави точно това в опит да събере пари за благотворителност, като продава на търг стотици части от A380 на Emirates.

Това дава възможност на авиационните ентусиасти да си купят почти всяка част от самолета - от по-малки артикули, като предпазни колани, знаци за изход, лампи, завеси и чайници, до обемисти предмети, включително цели редове седалки, стълбища, колички за напитки и части на двигателя.

Най-желаният артикул обаче е бар от бизнес класа, висок над два метра и превърнал се в един от символите на самолета в пищната конфигурация на Emirates. Той се продава за около 50 000 долара.

Незаменим самолет

Частите за A380, получени при рециклирането, ще са необходими в дълъг период от време за поддържане на съществуващия флот от самолети, особено след като все повече авиокомпании връщат своите супер джъмбо в експлоатация.

Последният превозвач, който прави това, е Qantas, възродил една от машините си след две години съхранение. Междувременно се очаква както Etihad, така и Lufthansa да върнат част от своите пасивни флотилии A380 обратно в експлоатация в началото на 2023 г.

„Животът на A380 все още не е свършил, като за поддържането му са необходими резервни части. Фактът, че сега разглобяваме самолети и пускаме резервни части на пазара, ще подпомогне по-продължителната експлоатация на самолета“, казва Рокес.

Той вярва, че в бъдеще притежателите на A380 ще се консолидират, оставяйки само по един самолет за всеки голям регион: British Airways за трансатлантически полети, Emirates в Близкия изток, Qantas в Океания и Сингапур в Азия.

Той също така смята, че никога повече няма да видим самолет като този. „Това е несравним и уникален, като животът му ще бъде удължен колкото е възможно повече – но не виждам нещо, което някога може да го замени.“