Британският паунд е най-старата валута, която все още се използва. Нейните корени могат да бъдат проследени чак до 9-и век след Новата ера, когато Британските острови все още се управляват от англо-саксонските племена. 

Паундът е основната разплащателна единица в англосаксонска Англия

До девети век един паунд е равен на 240 сребърни пенса. Счетоводната система определя разделянето на един паунд на 20 шилинга, един шилинг на 12 пенса и едно пени на четири фартинга.

Произходът на стерлингите идва от времето, в което Англия се управлява от крал Офа от Мерсия (757–796). Той въвежда монетата "стерлинг", направена чрез физическо разделяне на един паунд сребро на 240 части. 

На практика теглата на монетите не са идентични и 240 от тях рядко достигат цял паунд, но, въпреки това, единиците са използвани като счетоводно удобство.

Средновековните сребърни монети 

През 1158 г. е въведено ново монетосечене от крал Хенри II, в което се използва един паунд сребро с чистота от 92.5%, изсечен в 240 пенита, всяко от които съдържа 1.349 грама фино сребро.

Сплавта е по-твърда от чистото сребро (със съдържание от 99.9%), използвано дотогава, а монетите не се износват толкова бързо.

Първите златни монети във Великобритания 

През 1351 г., по време на управлението на крал Едуард III, започва въвеждането на златни монети, получени от Фландрия като плащане за английската вълна.

Тези нови парични единици предоставят значителни икономически и търговски възможности, но в същото време предизвикват сериозна нестабилност в британската парична система през следващите 200 години, изисквайки постоянни промени в използваното съотношение между златото и среброто, така че то да съответства на стандартите, използвани в континентална Европа. 

Огромните разходи, свързани със Стогодишната война между Англия и Франция по време на управлението на крал Хенри IV, водят до нова девалвация на парите към края на неговото управление и намаляване на количеството благородни метали в тях. 

Среброто остава основният метал, върху който се крепи стойността на стерлинга, въпреки използването на по-високите златни номинали, като флорините и ноубълите, използвани главно във външната търговия.

Това статукво се запазва чак до въвеждането на златния стандарт през 1816 г. 

Първите английски банкноти 

Bank of England е основана през 1694 г., а година по-късно отваря врати и Bank of Scotland. И двете финансови институции започват да издават книжни пари.

През 1707 г. кралствата на Англия и Шотландия се обединяват в Кралство Великобритания. В съответствие с договора за съюза, валутата на Великобритания остава стерлинг, като шотландската лира скоро е заменена от стерлингите при фиксиран обменен курс.

През 1801 г. Великобритания и Кралство Ирландия също се обединяват, за да образуват Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Ирландската лира обаче не е заменена от стерлингите чак до януари 1826 г. 

Въвеждане на златния стандарт 

По време на Войната за независимост на Съединените щати и Наполеоновите войни в Европа в края на 18-и и началото на 19-и век банкнотите на Bank of England са законно платежно средство и стойността им се променя спрямо златото.

Банката издава и специални сребърни жетони, за да облекчи недостига на сребърни монети. 

През 1816 г. златният стандарт е приет официално, а на следващата година са изсечени и първите суверени със съдържание на 7.32 грама 22-каратово злато. Те заменят гвинеята като стандартна британска златна монета.

До 19-ти век стерлинговите банкноти са широко приети и извън Великобритания. В края на 19-ти и началото на 20-ти век много други държави възприемат златния стандарт, в резултат на което обменните курсове между различните валути могат да бъдат определени просто от съответните златни стандарти. 

Първата световна война и премахването на златния стандарт 

Златното обезпечение на британските банкноти и монети е прекратено при избухването на Първата световна война през 1914 г. Преди войната Обединеното кралство има една от най-силните икономики в света, държейки дял от 40% в международните инвестиции.

След края на конфликта обаче страната е силно задлъжняла. Великобритания дължи 850 милиона паунда (равняващи се на около 44.1 милиарда паунда в днешни пари), които струват на страната около 40% от всички държавни разходи.

Британското правителство, под ръководството на министър-председателя Дейвид Лойд Джордж и министъра на финансите Остин Чембърлейн, се опитва да компенсира дефицита с дефлационна политика, но това води до Депресията от 1920-21 г

До 1917 г. производството на златни суверени почти е спряло, като малкото останали бройки се секат единствено за колекционерски комплекти и други специални поводи.

До 1920 г. сребърното съдържание на монетите е намалено почти двойно заради драстичното увеличение на цените на среброто в периода от 1913 до 1920 г.  

В опит да се възобнови стабилността, нова версия на златния стандарт е въведена отново през 1925 г., при която валутата е фиксирана към златото в нейното предвоенно съотношение, но хората могат да обменят банкнотите си само срещу кюлчета, а не срещу монети. 

На 21 септември 1931 г., в разгара на Голямата депресия, и тази система е изоставена, а стерлингът претърпява девалвация от около 25%.

След окончателното премахване на златния стандарт през 1931 г. британският паунд се превръща в конвенционална фиатна валута, обезпечена единствено от местната икономика. 

Споразумението от Бретън Уудс и преминаване към съвременна парична система 

Бретън-Уудската система за парично управление установява правилата за търговските и финансови взаимоотношения между Съединените щати, Канада, западноевропейските страни, Австралия и Япония след Бретън-Уудското споразумение от 1944 г. 

Системата е първият пример за договорен паричен ред, който има за цел да управлява паричните отношения между независимите държави. Тя изисква от страните да гарантират конвертируемостта на своите валути в щатски долари с разлика до 1% от фиксираните паритетни курсове.

Щатският долар може да се конвертира в златни кюлчета за чуждестранни правителства и централни банки на ниво от 35 щатски долара за тройунция чисто злато.

В десетилетията след Втората световна война обаче британският паунд на няколко пъти е девалвиран, за да може да поддържа нивата, договорени в споразумението със Съединените щати. 

Паундът става изцяло конвертируема валута 

С разпадането на системата Бретън Уудс стерлингът преминава към плаващ валутен курс от август 1971 г. По време на петролната криза през 70-те години на миналия век обаче, британската валута отново е подложена на натиск, а страната изпада в тежка икономическа криза, която налага използването на спешен спасителен заем, отпуснат от Международния валутен фонд. 

Консервативната партия идва на власт през 1979 г. с програма за фискални икономии и първоначално стерлингът скача рязко до ниво от 2.40 щатски долара за паунд, тъй като лихвените проценти се покачват.

Високият обменен курс обаче се сочи от противниците на управляващите като една от основните причини за дълбоката рецесия от 1981 г. Паундът поевтинява рязко след 1980 г. до едва 1.03 щатски долара през март 1985 г., преди да се покачи до 1.70 щатски долара през декември 1989 г.

Присъединяване към Европейския валутен механизъм 

През 1988 г. британският министър на финансите Найджъл Лоусън решава, че стерлингът трябва да следва курса на германската марка, но нежеланият ефект от това е бързото нарастване на инфлацията поради ниските лихвени проценти. 

На 8 октомври 1990 г. правителството на консерваторите, начело с Маргарет Тачър, решава да се присъедини към Европейския механизъм за валутните курсове, определяйки фиксиран обменен курс от 1 паунд за 2.95 германски марки.

През 1992 г. обаче страната е принудена да се оттегли от системата, тъй като икономическото представяне на Великобритания прави обменния курс неустойчив. 

През 1999 г. повечето развити европейски икономики се обединяват във валутния съюз на еврозоната, но Великобритания отказва да се присъедини към него. През 2020 г. страната напусна и Европейския съюз, по силата на референдума, проведен през 2016 г. 

Първите банкноти с лика на Чарлз III

Първите банкноти с лика на новия британски крал Чарлз III, който се възкачи на британския трон миналата година, след кончината на неговата майка кралица Елизабет II, ще влязат в обращение от средата на 2024 г. 

Ликът на Елизабет II е отпечатан за първи път върху британските банкноти през 1960 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !