38% от българите не са прочели нито една книга за последната година, а 12% смятат, че от четенето няма смисъл.

Това сочат данните от национално представително проучване на Алфа Рисърч, представено в днешния Международен ден на грамотността и поръчано от асоциация "Българска книга".

Около 20% от пълнолетните българи пък нямат нито една книга в дома си, като 91% от тях не са прочели такава през последната година.

Най-активни читатели са 35% от анкетираните, посочили, че имат над 100 книги вкъщи. Две трети от тях са прочели над шест книги през последната година, като данните от проучването показат, че колкото повече книги има един човек, толкова е повече чете.

Част от домашните библиотеки днес обаче очевидно са попълвани от по-старото поколение - 18% от тези, които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една от тях през последната година, според Алфа Рисърч.

Българите предпочитат да четат художествена литература (46.8%), като се удвоява интересът към съвременни български автори – от 8% през 2014 г. на 16% днес. Леко се повишава интересът и към световната и българска класика, предпочитани от 15 до 20 на сто от анкетираните.

60% от българите категорично смятат, че си струва да четат. За 28% значението на четенето отстъпва място на други, смятани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете. Колкото по-висок е социално-икономическият статус на анкетираните - по-високо образование, тип заетост, доходи, толкова по-силно изразена е нагласата, че четенето е от значение, сочат още данните от проучването.

За възрастовата група 18-30 г. по-ценни от книгите са занимания, като сърфиране в интернет и социалните мрежи, гледане на филми, слушане на музика, онлайн игри и други. Затова не е изненада, че именно тук е регистриран вторият най-висок дял непрочели нито една книга за последната година.

Навикът да се чете се изгражда от най-ранна детска възраст, като 83% от родителите на деца до 7-годишна възраст посочват, че им четат. 39% го правят редовно, а 44% - от време на време. 17 на сто не четат на децата си, а предпочитат да гледат филми.

С израстването децата до голяма степен възпроизвеждат моделите в семейната среда относно четенето. 38% от родителите на деца между 7 и 16 г. посочват, че детето/децата им са прочели до 5 книги през последната година, а според 21% - между 6 и 10. Едва 8% от родителите декларират, че децата им са прочели над 10 книги за една година.

Потенциалният книжен пазар в България обхваща около 40 на сто от пълнолетните българи, закупуващи поне една книга годишно, сочат още данните от изследването на Алфа Рисърч. 56.6% са закупили до 5 книги, 27.9% – от 6 до 10, а над 10 книги – 15.5%. Така на един българин се пада покупката на малко над книга и половина годишно, а средният брой закупени книги е 5.3.

За 52% от четящите предпочитан избор е хартиеният носител, който обаче бележи спад с 15% спрямо 2014 г., когато 67% от анкетираните са заявили, че четат преобладаващо на хартия. Алтернативните, електронни начини на четене растат сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смартфон (9%), електронен четец (6%), слушане на аудиокниги (1%).

Топ три фактора за избор на книга остават препоръките на приятел (41%), популярността на автора (26%) и промоцията на книгата (19%).

Четенето на книги все още е в топ пет на любимите дейности на българите през свободното време. На първо място е гледането на телевизия - 69.5%. В свободното си време над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии или сърфират в интернет. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !