Когато през 2011 г. Джулия Манка пътува до Пианоза - бивш италиански остров-затвор, тя очаква с нетърпение релаксиращата слънчева почивка, преди да се върне у дома.

Но 12 години след като се настанява в крайбрежния хотел Milena, в който работят затворници на изпитателен срок, Манка остава на острова, известен като „Алкатраз на Тиренско море“.

Днес тя е единствената жена, обитаваща призрачното село Пианоза, част от морския парк на Тосканския архипелаг. Манка работи като управител на хотела и ръководи програмата за рехабилитация на острова, управлявана от Arnera.

Организацията с нестопанска цел помага на уязвими хора, като затворници, да се върнат обратно в обществото, съвместно със затворническите власти в Тоскана.

„Останах една седмица в хотела и не исках да си тръгвам“, казва Манка пред CNN. „Очарова ме как тези затворници получаваха втори шанс в живота“.

Хотел „Втори шанс“?

„Влюбих се в Пианоза. Неговата тишина, тюркоазено чистото море, спокойните звездни нощи,” казва Манка.

Някога наричан Дяволския остров, Пианоза, разположен между Корсика и континента, сега е блажено ваканционно убежище, обичано заради красивите си плажове и тучна зелена растителност.

Единият от двамата постоянни жители на острова, Манка живее и работи заедно с пазач в затвора, както и с 10 осъдени мъже, които изпълняват ролята на готвачи, градинари, сервитьори, чистачи и миячи в хотел Milena - единственото място за настаняване на острова.

Заобиколен от борови дървета, хотелът е покрит с фрески и разполага с 11 стаи с дървени мебели и невероятна гледка към морето, както и с голям вътрешен двор, където затворниците сервират напитки на гостите от ресторанта и бара.

Манка е гост на уникалния целогодишен хотел само няколко дни, когато тогавашният управител я уведомява, че е в затруднено финансово положение и е застрашен от затваряне. При този сценарий осъдените се връщат обратно в затвора.

„Чувствах, че трябва да направя нещо, за да им помогна, иначе щяха да се върнат зад решетките, в малки килии без шанс за ново начало вместо да работят нещо, което може да им помогне, след като бъдат освободени“, добавя Манка, която преди това е туристически агент.

Израсналата в Тоскана жена решава да остане и да поеме поста мениджър на хотел. Първоначално работи безплатно, използвайки управленските си умения, за да помогне за осигуряване на бъдещето на хотела.

Само за няколко години успява значително да промени нещата и хотелът се превръща в популярно място за сватби и рождени дни, а гостите, отчасти привлечени от нетрадиционния персонал, се стичат в него.

„Алкатраз на Тиренско море“

Разположен близо до Горгона - друг италиански остров-затвор, Пианоза е създаден през 1700 г., за да приютява престъпници, бандити и революционери.

Островът служи като затвор с максимална степен на сигурност до 1998 г., когато е затворен. Малкото му жители се преселват и Пианоза е изоставен в продължение на много години.

Посетители доскоро не се допускат, а тези, които все пак получат разрешение, могат само да обиколят острова с лодка, резервирана през определени туроператори.

За да бъдат приети в рехабилитационната програма на хотел Milena, затворниците трябва да са излежали поне една трета от присъдата си и да са преминали серия от строги психологически и социални тестове.

През последните 12 години Манка се е занимавала с около сто нарушители на пробация за множество престъпления, включително убийство.

Въпреки че отбелязва, че много от затворниците не са осъдени за „кражба на маргаритки“, Манка винаги се е чувствала комфортно на острова и го смята за нещо като сигурно пристанище.

Тя е убедена, че на бившите престъпници трябва да се даде шанс да допринесат за обществото, вместо да прекарват повече време зад решетките.

„Вярвам в силата на изкуплението и че дори на нарушителите трябва да се даде втори шанс, те не трябва да гният зад решетките, а да участват активно в задачите за рехабилитация“, казва тя. „Харесва ми да ги видя да се връщат към живот чрез работа.“

Известна като „кралицата на Пианоза“, Манка признава, че работата й е „повдигала вежди“ сред приятелите и близките й поради рисковете да бъде единствената жена сред група затворници.

„Хората продължават да казват, че съм луда да поема такава работа“, казва Манка, която е и член на Arnera.

„Но никога не съм се чувствала уплашена или притеснена. Никога не съм се замисляла. Чувствам се по-сигурна с тях тук, отколкото в града с всички онези луди хора, които тичат наоколо, и никога не знаеш на кого можеш да се натъкнеш.“

Въпреки че да отговаря за група нарушители носи своите предизвикателства, Манка казва, че прави всичко възможно да създаде ясни граници, за да гарантира, че програмата за рехабилитация е ефективна.

Тя обяснява, че отношенията й с нейния персонал са основани на уважение и тя е успяла да постигне баланс, като запази дистанция и авторитет, но и ги подкрепя.

Всяка седмица Манка се качва на ферибота за тричасово пътуване по море до континенталната част на Тоскана, за да изпълнява поръчки и бюрократични дела, като тръгва призори и се връща на Пианоза през нощта.

Тя посочва, че за разлика от близката Горгона, където осъдените трябва да се върнат в килиите си, тези на Пианоза имат право да се разхождат свободно. 

Висока успеваемост

Затворниците на острова получават заплата за работата си и отсядат в бившите затворнически помещения, преустроени в уютни студиа с фитнес зала, телевизор, кухня и самостоятелни бани. Дават им и мобилни телефони, за да поддържат връзка със семействата си.

Италианските затвори се считат за едни от най-нехуманните и пренаселени в Европа със 120 затворници на всеки 100 легла, според доклад на Съвета на Европа от 2020 г. Самоубийствата в затвора са се увеличили с 300% от 1960 г. насам, със 75% рецидив в престъпленията.

Затова Пианоза е много по-привлекателна алтернатива за затворниците, излежали по-голямата част от присъдата си. Манка се гордее с успеха на „модела Пианоза“, обяснявайки, че процентът на прекаралите известно време на острова и върнали се към престъпността, е намалял до 0.01%.

Затворнизите могат да излежат остатъка от присъдата си, работейки в хотела, ако се държат добре, а някои прекарват пет до десет години на острова. А тези, които не демонстрират желание за промяна, рискуват да бъдат върнати обратно зад решетките.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !