Тази седмица започва отдавна планираната Конференция на ООН по водата.

Тридневното събитие, организирано съвместно от Холандия и Таджикистан, ще се проведе в централата на ООН в Ню Йорк и ще бъде първото подобно от близо половин век. 

През този период милиони хора по света са получили достъп до безопасна вода и канализация, с изключение на Субсахарска Африка, където броят на хората без услуги за безопасна питейна вода е по-голям, отколкото е бил през 2000 г.

В световен мащаб около 500 милиона души са принудени да използват външни тоалетни, а милиони други разчитат на замърсени водни запаси, пише списание Nature.

Защо на ООН бяха нужни 46 години, за да организира конференция, посветена на водата?

Най-простият отговор е, че водата, като самостоятелна тема, не е била на първо място в дневния ред на международната политика за устойчиво развитие, според експертите.

Първата конференция на ООН за водата се провежда в Мар дел Плата, Аржентина, през 1977 г. Тогава представители на 118 държави и територии преговарят в продължение на 12 дни и изготвят плана за действие на Мар дел Плата, който препоръчва на страните да постигнат универсална чиста вода и канализация до 1990 г., за да избегнат глобална водна криза до края на 20-и век.

Няколко от най-бедните държави поставят искания за финансова подкрепа, но те са отхвърлени и вместо това е предложено проучване за това как да се финансират водни проекти.

През 2015 г. международната общност си поставя цел до 2030 г. да да се осигурят чиста вода и канализация за всички хора по света.

Към 2020 г. обаче около 2 милиарда души все още нямат безопасна питейна вода в домовете си, а около една трета от хората не разполагат с елементарни хигиенни съоръжения, по данни на Световната здравна организация и Агенцията на ООН за децата УНИЦЕФ.

При настоящите темпове на подобрение 1.6 милиарда души все още няма да имат достъп до безопасна питейна вода до 2030 г.

Водата не беше приоритет на конференцията на ООН за продоволствената сигурност през септември 2021 г., нито на миналогодишния климатичен форум COP27 в Египет, припомнят експертите, цитирани от изданието. 

„Не можем да чакаме още 46 години, защото това, което се случва, е твърде ужасно в момента и ще става още по-лошо“, казва Рейчъл Макдонъл, заместник-генерален директор на базирания в Рим Международен институт за управление на водите. 

Къде кризата с водата е най-тежка?

Кризата е най-сериозна в страните с ниски доходи. Например, около 70% от населението на Субсахарска Африка не разполага с безопасни услуги за питейна вода.

Доклад, публикуван тази седмица от УНИЦЕФ и СЗО, казва, че около 43 000 души вероятно са загинали миналата година в резултат на сушата в Сомалия.

Осигуряването на по-добър достъп до вода за здравеопазване и канализация е друг неотложен приоритет. През 2021 г. едно на всеки 10 здравни заведения по света не е имало санитарни услуги, а около 857 милиона души не са имали водоснабдяване в достъпните за тях здравни заведения.

Конференцията ще обсъди и план за по-ефективна комуникация между страните, които споделят своите водни ресурси. Коалицията за трансгранично водно сътрудничество стартира в парижката централа на научната агенция на ООН - ЮНЕСКО, в края на миналата година. 

Това ще бъде особено важно за страните от Близкия изток и Северна Африка, тъй като около две трети от водните ресурси в арабските държави идват извън техните национални граници. 

"Трансграничният подход е много важен - не като инструмент за създаване на конфликти, а като инструмент за създаване на възможност за разговори и сътрудничество и координация“, коментира пред Nature Карол Шерфане, директор на Арабския център за климатични политики. 

Как изменението на климата засяга водните ресурси?

Около половината от световното население вече е изложено на риск от сериозен недостиг на вода поне през част от годината, според последния доклад за оценка на Междуправителствения панел по изменение на климата.

Този брой вероятно ще се увеличи в резултат на обилните валежи, наводненията, засушаванията и горските пожари, които зачестяват. 

Ако глобалните температури достигнат 1.5°C над прединдустриалните си нива, се очаква екстремните периоди на суша да станат два пъти по-вероятни в много части на света.

Ще доведе ли конференцията до нов глобален договор за водата?

Конференцията ще изготви дневен ред за действие по темата за водата, но по всяка вероятност той ще включва само доброволни ангажименти.

„Няма нищо обвързващо, няма и еквивалент на Парижкото споразумение за климата. Освен това няма водещ орган на ООН, който да е отговорен за прилагането и мониторинга на напредъка по всички цели за устойчиво развитие, свързани с водата.

Конференцията се оказва в институционална празнота“, смята специалният пратеник на Холандия по международните водни въпроси Хенк Овинк.

Създаването на нов договор или институционален орган на ООН ще отнеме много години. Вместо това делегатите ще призоват водата да стане приоритет в съществуващите договори и в системата на ООН.

Някои държави ще поискат повече средства, особено под формата на безвъзмездно финансиране за проекти, като обезсоляване на морска вода или пречистване на отпадъчни води. 

"Голяма част от съществуващата международна подкрепа в момента е под формата на заеми. Те обаче изострят финансовия натиск върху и без това затруднените икономики", казва говорителят на Министерството на водата и напояването на Йордания Омар Саламех.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш също се очаква да увеличи набирането на средства за своя план, обявен на COP27, който включва създаване на системи за ранно предупреждение във всички държави-членки на ООН, така че страните да бъдат по-добре подготвени за екстремни климатични явления.

„Само половината от нашите 193 членове разполагат с подходящи услуги за ранно предупреждение. Нуждаем се от около 3 милиарда щатски долара през следващите пет години, като до момента са събрани около 10% от тези средства чрез различни източници“, казва Петери Таалас, генерален секретар на базираната в Женева, Швейцария, Световна метеорологична организация, която работи за осъществяването на плана на Антонио Гутериш.