При настоящите нива на емисии на въглероден диоксид Земята може би е обречена да премине символичната граница на затопляне от 1.5°C само в рамките на три години.

Предупреждението идва от повече от 60 водещи световни климатолози в най-актуалната оценка на състоянието на глобалното затопляне.

Близо 200 държави поеха ангажимент да се опитат да ограничат повишаването на глобалната температура до 1.5°C над нивата от края на 19-ти век в рамките на знаково споразумение през 2015 г., с цел да се избегнат някои от най-тежките последици от изменението на климата.

Държавите обаче продължават да изгарят рекордни количества въглища, петрол и природен газ и да изсичат гори, което поставя постигането на тази международна цел под опасност.

„Всички неща се движат в грешната посока“, казва водещият автор на доклада проф. Пиърс Форстър от Университета в Лийдс.

„Свидетели сме на някои безпрецедентни промени, а също така виждаме как затоплянето на Земята и покачването на морското равнище се ускоряват.“

Тези промени „са прогнозирани от известно време и можем директно да ги отдадем на много високото ниво на емисиите“, допълва той.

В началото на 2020 г. учените изчислиха, че човечеството може да отделя само 500 милиарда тона повече въглероден диоксид (CO2) - най-важния газ за затоплянето kd планетата, за да им 50% шанс за ограничаване на затоплянето до 1.5°C.

До началото на 2025 г. обаче този така наречен „въглероден бюджет“ се е свил до 130 милиарда тона, според най-новото проучване.

Това намаление се дължи до голяма степен на продължаващите рекордни емисии на CO2 и други парникови газове, като метан, които затоплят планетата, но също и на подобренията в научните оценки.

Ако глобалните емисии на въглероден диоксид останат на сегашните си високи нива от около 40 милиарда тона годишно, тези оставащи 130 милиарда тона предоставят на света приблизително три години, докато този въглероден бюджет бъде изчерпан.

Така светът би могъл да наруши целта, определена от Парижкото споразумение, казват изследователите, въпреки че планетата вероятно ще премине границата от 1.5°C затопляне, причинено от човека, няколко години по-късно.

Миналата година беше първата в историята, в която средните глобални температури на въздуха бяха с 1.5°C над тези от края на 19-ти век.

Един 12-месечен период обаче не се счита за нарушение на Парижкото споразумение, тъй като рекордните горещини през 2024 г. бяха допълнително подсилени от естествените метеорологични условия.

Причиненото от човека затопляне обаче е било основната причина за високите температури през миналата година, достигайки 1.36°C над нивата от прединдустриалния период, според оценките на изследователите.

Настоящият темп на затопляне е около 0.27°C на десетилетие е много по-бърз от всичко отчитано досега. Ако емисиите останат високи, планетата е на път да достигне затопляне от 1.5°C по този показател около 2030 г.

След този момент дългосрочното затопляне би могло, на теория, да бъде намалено чрез изтеглянето на големи количества въглероден диоксид обратно от атмосферата.

Авторите обаче призовават за предпазливост при разчитането на тези амбициозни технологии като средство за справяне със ситуацията.

Всяка частица от затоплянето е от значение

Проучването е изпълнено с поразителни статистически данни, подчертаващи мащаба на климатичните промени, които вече са се случили.

Най-забележителната може би е скоростта, с която се натрупва допълнителна топлина в климатичната система на планетата, известна на научен жаргон като „енергиен дисбаланс на Земята“.

През последното десетилетие или приблизително в този период този темп на затопляне е бил над два пъти по-висок, в сравнение със 70-те и 80-те години на миналия век и е с около 25% по-висок от този в края на 2000-те и 2010-те години.

„Това е наистина голям ръст и много тревожно число“ за толкова кратък период, казва д-р Матю Палмър от Метеорологичната служба на Обединеното кралство и доцент в университета в Бристъл.

Ръстът напоследък се дължи основно на емисиите на парникови газове, но намаляването на охлаждащия ефект от малки частици, наречени аерозоли, също е изиграло роля.

Тази допълнителна енергия трябва да отиде някъде. Част от нея отива за затопляне на земята, повишаване на температурата на въздуха и топене на ледовете по света.

Около 90% от излишната топлина обаче се поема от океаните.

Това означава не само нарушаване на морския живот, но и покачване на морското равнище. По-топлите океански води заемат повече място, в допълнение към допълнителната вода, която топящите се ледници добавят към нашите морета.

Темпът на покачване на морското равнище в световен мащаб се е удвоил от 90-те години на миналия век, което повишава риска от наводнения за милиони хора, живеещи в крайбрежните райони по цял свят.

Въпреки че всичко това обрисува една мрачна картина, авторите отбелязват, че темпът на увеличаване на емисиите изглежда се забавя с въвеждането на чисти технологии. Те твърдят, че „бързите и строги“ съкращения на емисиите са по-важни от когато и да било.

Целта на Парижкото споразумение се основава на много силни научни доказателства, че въздействието на изменението на климата би било много по-голямо при затопляне с 2°C, отколкото при 1.5°C.

Това често е опростявано, като се смята, че затопляне под 1.5°C е „безопасно“, а над 1.5°C – „опасно“.

В действителност, всяко допълнително затопляне увеличава тежестта на много екстремни метеорологични събития, топенето на ледовете и покачването на морското равнище.

„Намаляването на емисиите през следващото десетилетие може критично да промени скоростта на затопляне“, казва Юри Рогъл преподавател по климатични науки Imperial College London.

„Всяка частица от затоплянето, която можем да избегнем, ще доведе до по-малко поражения и по-малко страдания на особено бедните и уязвими групи от населението и по-малко предизвикателства пред нашите общества да живеем живота, който желаем“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !