Япония иска посетителите на страната да погледнат отвъд най-популярните ѝ туристически обекти и да посещават и не толкова известни места.

Подкрепената от правителството Японска агенция за туризъм е подбрала 11 дестинации, като част от проект, който има за цел да накара туристите да посещават различни места в страната.

11-те дестинации варират от региони до градове, но имат едно общо нещо – те все още не са в полезрението на повечето туристи.

“Осигуряващите висока добавена стойност туристи съставляват едва 1% от всички чуждестранни посетители на Япония, но допринасят с 11.5% от разходите, най-вече в градски райони на страната.

Привличането на тези туристи към селски райони би могло да допринесе за съживяването на отделните региони”, обясняват от агенцията.

Ето какво могат да предложат тези 11 дестинации на туристите, независимо дали те са заможни или не.

Източен Хокайдо

Акцентът в източната част на най-северния японски остров Хокайдо е националният парк Ширетоко, където може да бъде видяна природата на Япония в най-суровия ѝ вид.

През лятото посетителите могат да изкачат високия 1 661 метра връх Раусу или да предприемат по-лежерни излети в района около петте езера на Ширетоко.

През зимата може да се наложи да се справят с ниските температури по време на преходи със снегоходки, а през пролетта да се качат на ледоразбивачи по крайбрежието на Охотско море.

Платото Хачимантай

Това планинско плато, разположено на границите на префектурите Акита и Ивате, предлага особено зашеметяващи гледки през есента в края на септември и октомври. Пътуващите могат да му се насладят по пешеходни пътеки или чрез живописно пътуване с кола.

Районът също така разполага с малки селца с горещи минерални извори, където посетители могат да се насладят на традиционните рьокан хотели и богати на минерали бани.

Насу

Височините Насу Коген в префектура Точиги на север от Токио отдавна са популярно място за почивка за жителите на японската столица благодарение по-ниските температури през лятото и на привлекателната природа.

Японската императорска фамилия разполага с вила там от 20-те години на миналия век.

Освен горещите извори и традиционните хотели, тук туристите могат да се възползват от посещение на ферма, излети или дори от шопинг в огромния търговски център Nasu Garden Outlet.

Регионът Хокурику

Този регион има голяма брегова линия по Японско море и е дом на префектурите Фукуй, Тояма и Ишикава. Основната му атракция е Канадзава - град, който предлага повечето от това, което прави Киото популярен, но с по-малко тълпи от хора.

Сред основните забележителности на Канадзава са кварталът на гейшите Хигаши Чая и този на самураите Нагамачи, както и градината Кенрокуен.

Градът също така предлага най-различни занаятчийски занимания, като изработката на позлата и боядисването на коприна. Луксозни традиционни хотели, като Асадая, пък позволяват на гостите да се потопят в местната култура.

Мацумото и Такаяма

Тези два града в „японските Алпи“ са богати на традиции. В Мацумото се намира Мацумото-джо - един от най-добре запазените феодални замъци в страната. В Такаяма пък в живописния Стар град се провеждат пролетни и летни фестивали.

По улиците на Стария град, които датират от периода Едо (1603-1867 г.), се предлага високо цененото регионално саке. Туристите могат да дегустират напитката в пивоварните Funasaka или Harada, които са разположени една срещу друга.

Тотори и Шимане

Тези съседни префектури в западната част на основния японски остров, предлагат на туристите дейност извън утъпканите пътеки в обекти, като храма Изумо Таиша, градините на Музея на изкуствата Адачи, сребърните мини Ивами Гинзан и града с горещи минерални извори Юноцу.

Туристите могат също така да се запознаят с начините за производството на мечове и с традиционния танц Ивами Кагура. И макар повечето туристи да пътуват от Токио до Тотори със самолет, има и една по-устойчива и приключенска опция – нощния влак Sunrise Seto.

Исе-шима

Традициите изобилстват в района на Исе-Шима в префектура Мие - от най-важния религиозен комплекс в Япония (Исе Джингу) до гмуркачките „ама“, които се спускат до дълбините на морето без кислородни апарати в търсене на храна. Туристите могат да обядват с тях.

Южна Нара и Уакаяма

Град Нара е известен, но по-малко туристи пътуват до южната част на префектурата, която носи същото име, както и до префектура Уакаяма, която се намира на юг.

И двете са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО заради поклонническите маршрути Кумано Кодо, които свързват трите големи храма Кумано Сандзан и свещената планински град Коясан.

Пътеките пресичат планински вериги и гъсти гори и от време на време заобикалят крайбрежието на полуостров Кий, предлагайки на туристите шанс да се свържат с природата и да се насладят на редки преживявания, като нощувка в храма в Коясан.

Сетоучи

Този регион покрива крайбрежни части от Хирошима и други префектури, заобикалящи вътрешното Японско море. Почитателите на изживяванията на открито могат да покарат велосипед по 70-километровия маршрут Шиманами Кайдо, който свързва основния японски остров с остров Шикоку.

Отсядането в историческия пристанищен град Ономичи в северната част на маршрута си заслужава заради старинната му атмосфера, лабиринта от странични улички и исторически храмове.

Кагошима, Асо и Унзен

Остров Кюшу в Западна Япония предлага всичко - от активни вулкани до поглед към самурайската култура.

Около връх Унзен, вулкан, който изригва за последно през 90-те години, има горещи извори и планински маршрути, докато връх Асо, който изригва последно през 2021 г., също предлага възможности за излети.

Окинава и Амами

През 2021 г., остров Амами-Ошима, остров Токуношима, северната част от основния остров на Окинава и остров Иримоте бяха обявени за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО заради своето разнообразие и дива природа.

И докато на Иримота има основно гъста джунгла и мангрова гора, Амами е по-известен със своите плажове с бял пясък.

Културата на тези острови се различава от останалата част от Япония — тя е смесица от японско и китайско влияние, тъй като са били част от независимото кралство Рюкю в продължение на векове до 1879 г.