Представете си, че някой може да носи чантите ви, докато се придвижвате от магазин на магазин. Или да бута количката на вашето малко дете, докато пазарувате.

Точно това предлага нов стартъп на купувачите на оживен пазар в индийската столица Делхи.

Стартиралата през април услуга CarryMen предлага мъже и жени асистенти на купувачите на пазара в Ладжпат Нагар за период до четири часа. Цените започват от 79 рупии (0.83 долара) за 30 минути. Един час струва 149 рупии (1.56 долара).

Услугата е добре приета от клиентите, които казват, че CarryMen прави живота им много по-лесен.

Но това също така предизвика дебат дали индийската средна класа не е твърде привилегирована и дали тези асистенти не са просто ниско платени служители, които биват експлоатирани.

Стартъп компанията е основана от приятелките Риту Кандари Шривастава и Канишка Малхотра - и двете майки на малки деца.

„Идеята се роди миналата година, когато с Канишка отидохме в Ладжпат Нагар с нашите малки деца. Беше ни наистина трудно да маневрираме с количките си, докато носим всичките си пазарски чанти“, казва Риту пред BBC.

„Видяхме също така една възрастна жена, която изпитваше затруднения с чантите си, и искахме да ѝ помогнем. Но ние едва успявахме да се справим със собствените си вещи. Това беше много разочароващо. Затова си помислихме, че ако има услуга, при която можем да платим и да получим помощ, няма да се налага да молим членовете на семейството си да ни водят на пазар.“

Ладжпат и много други пазари, посещавани от Риту, Канишка и милиони индийци, не са молове с равни повърхности, ескалатори и климатици. Това са пренаселени открити базари с липсващи или неравни пешеходни пътеки или пък голяма част от мястото е заето от продавачи, което затруднява придвижването с детски колички или понякога дори ходенето.

Същата вечер съоснователките обсъждат идеята със семействата си и CarryMen започва да придобива форма.

През следващите няколко месеца те регистрират компанията си, получават всички разрешителни от общинската корпорация и полицията и създават павилион в Ладжпат Нагар.

След това наемат петима млади мъже, а на по-късен етап и две жени и стартират услугата след месец интензивно обучение.

Стартъп компанията бързо стана популярна, като хиляди споделят новината, а мненията в социалните мрежи се разделят.

Мнозина я приветстват като гениална идея, която може да бъде разширена, за да създаде хиляди работни места в страна, където градската безработица постоянно е по-висока от 5%, а милиони не могат да си намерят работа.

Но критиците на услугата я определят като върховна степен на привилегированост, демонстрирана от мързеливи заможни индийци, които възлагат цялата черна работа и домакински задължения на домашни помощници.

Част от негативните реакции идват, след като в социалните медии се появиха генерирани от изкуствен интелект снимки, изобразяващи добре облечени заможни жени като потенциални клиенти на услугата.

„Звучеше сякаш услугата ще е насочена към ултрабогата жена, която току-що си е направила маникюр и не иска ноктите ѝ да бъдат развалени“, казва правозащитника Акрити Бхатия.

Някои също така казват, че CarryMen ниско платени служители които ще увеличат редиците на работещите в експлоататорската „гиг“ икономика, а някои дори го нарекоха съвременно робство - обвинения, които основателите на стартъпа отхвърлят.

„Първо, няма робство. Ние не принуждаваме никого да работи за нас. И всички наши работници са служители на пълен работен ден, те не са служители на свободна практика“, казва Риту.

„Също така, тук не става въпрос за привилегии. Ние просто предоставяме помощ на онези, които имат затруднения да се ориентират сами по улиците и пренаселените пазари.“

По-голямата част от клиентите им през последните шест седмици, казва тя, са били бременни жени, майки с малки деца, възрастни хора и хора с увреждания.

Първият им клиент, казва Ананд Кумар, един от „CarryMen“, е била бременна жена. По време на обучението си той е бил инструктиран, че трябва да бъде учтив по всяко време и да се отнася с клиентите като със семейство.

CarryMen носят също колички, чадъри, сгъваеми столове, бутилки за вода и преносими зарядни устройства.

„Казаха ни също да се запознаем с разположението на пазара, за да можем бързо да насочваме клиентите към магазините, които искат да посетят. Също така се редим на опашка на щандовете за храна, докато те седят на столове и чакат“, казва Ананд.

18-годишният младеж, който е работил като помощник в магазин и като доставчик на храна чрез приложение в миналото, казва, че заплащането тук е по-добро и се чувства уважаван в новата си роля.

В Индия можете да наемете домашна помощница за 15 минути. Но справедлива ли е системата?

През първата седмица след старта, Риту казва, че не е имало резервации, „но успяхме да генерираме интерес“.

„Хората спираха до нашия киоск, за да го разгледат, да научат повече за услугата. Но сега получаваме почти половин дузина резервации на ден, а през уикендите този брой достига осем или девет.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !