България през 2022 г.: По-малко бракове, но и по-малко разводи

Населението на България продължава да намалява и да застарява. Това сочат окончателните данни на Националния статистически институт за 2022 г.

Отбелязва се спад както в раждаемостта, така и в смъртността у нас. Такъв е регистриран и при сключените бракове, и при разводите.

6 447 710 души

Към 31 декември 2022 г. у нас живеят 6 447 710 души, или 1.5% от населението на Европейския съюз*. В сравнение с 2021 г., населението на страната намалява с 34 774 души, или 0.5%**.

Мъжете са 3 099 503 (48.1%), а жените - 3 348 207 (51.9%) - на 1 000 мъже се падат 1 080 жени, изчислява НСИ. 

Областите с най-застаряващо население

В края на 2022 г. навършилите 65 и повече години са 1 515 383, или 23.5% от населението на страната. Делът им расте с 0.1 процентни пункта, в сравнение с 2021 г..

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.4%, а на мъжете - 19.3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност и по-ниската средна продължителност на живота сред мъжете.

Възрастните над 65 години са най-много в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%), сочат още данните на НСИ. Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната.

Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.4%, и Благоевград - 21.6%.

За сравнение, относителният дял на населението на 65 и повече навършени години в Европейския съюз е 21.1%. Най-висок е този дял в Италия (23.8%), следвана от Португалия (23.7%). Общо в шестнадесет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Областите с най-младо население

В края на миналата година в България децата до 15 години са 913 419, или 14.2% от общия брой на населението.

Най-много са те в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 15.1% от населението на областта. Общо в осемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.8%, Видин - 11.5% и Габрово - 11.8%.

Делът на най-младото население в 27-те страни от ЕС в началото на 2022 г. е 15.0%, като най-нисък е в Италия - 12.7%, Португалия - 12.8% и Малта - 13.4%, а най-висок е в Ирландия - 19.7%, Швеция - 17.6% и Франция - 17.5%.

58.5% от населението е в трудоспособна възраст

Населението в трудоспособна възраст към 31 декември 2022 г. е 3 775 хил. души, или 58.5% от тована страната, като мъжете са 1 975 хил., а жените - 1 800 хиляди.

Към края на 2022 г. над трудоспособна възраст са 1 695 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 978 хил. души, или 15.2% от населението, сочат още данните на НСИ.

205 необитаеми населени места у нас през 2022 г.

В края на 2022 г. в градовете у нас живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от населението на страната. Към края на миналата година населените места в България са 5 256, от които 257 градове и 4 999 - села.

Населените места без население са 205, като най-голям е броят им в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9. В 1 249, или в 23.8% от населените места, живеят от 1 до 49 души.

С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.0% от населението на страната.

Областите с най-малко и най-голямо население

Най-малка по население у нас е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 280 334 души (19.9%).

Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.3%), показват данните на националната статистика.

В сравнение с 2021 г., единствено област Кърджали и София (столица) увеличават населението си съответно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области е регистриран спад, който е най-голям е за Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%,  Монтана и Ловеч - с по 1.6%.

Населението на България намалява до 5 млн. души през 2100 г.

Най-малките и най-големите общини 

В 83 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.7% от населението на страната. В същото време, в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 40.7% от населението на страната.

Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Най-малката община е Трекляно - 470 души.

Раждаемост и смъртност

През 2022 г. в страната са родени 56 596 деца. В сравнение с предходната година, броят им намалява с 2 082 деца, или с 3.5%.

Най-висока раждаемост е регистрирана в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области тя е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.

За сравнение, в страните от ЕС коефициентът на раждаемост през 2021 г. е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.0‰, следват Кипър - 11.4‰, Франция и Швеция - по 11.0‰.

С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.

Броят на починалите през 2022 г. е 118 814, а коефициентът на обща смъртност - 18.4‰. Спрямо предходната година показателят намалява с 30 181, или с 20.3%. Нивото на общата смъртност обаче продължава да е високо, посочват от НСИ.

С най-висока смъртност са областите Видин - 27.9‰, Габрово - 24.9‰ и Монтана - 24.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 13.4‰.

Общо за ЕС коефициентът на смъртност през 2021 г. е 11.9‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки.

С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.8‰, Люксембург - 7.0‰, и Малта и Кипър - 8.0‰. Освен в България, значително по-висока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател само в Латвия - 18.4‰, Румъния - 17.5‰, и Литва - 17.0‰.

Населението на Земята ще започне да намалява след 2050 г.

Бракове и разводи

През 2022 г. са регистрирани 26 013 юридически брака - с 607 по-малко спрямо предходната година. Близо три четвърти от тях са сключени в градовете.

През 2022 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.0 и 30.1 години. Спрямо предходната година тя се увеличава с 0.2 години за мъжете и 0.3 за жените. За 84.7% от жените и 84.3% от мъжете сключеният граждански брак през 2022 г. е първи.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Разград - 5.4‰, и Силистра  - 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Враца - по 2.6‰.

Броят на разводите през 2022 г. е 9 525, или с 496 по-малко от регистрираните през 2021 г. От всички прекратени бракове 77.1% се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.3%), следват причините „несходство в характерите“ (20.1%) и „фактическа раздяла“ (11.3%). Разводът не е бил първи за 11.0% от жените и 11.1% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2022 г.

Средната продължителност на един брак у нас е 15.3 години.

Миграция 

През 2022 г. местожителството си в страната са сменили 102 920 души. 41.1% от тях са се преместили от един град в друг, 25.1% са сменили селото за града, а 23.6% са напуснали града, за да заживеят на село.

Най-много са се преместили в област София (столица) - 17 196 души. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 13.0% и Благоевград - 7.2% .

Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград и Силистра - по 0.7%, и Търговище - 0.8%.

 През 2022 г. 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 64.3% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 5.4%, тези на възраст 15-64 години са 69.4%, а на 65 и повече навършени години - 25.2% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.1%), Турция (20.0%) и Обединеното кралство (9.3%).

Върналите се да живеят у нас от чужбина, както и чужденците, заселили се в България през 2022 г., са 40 619 души. Сред дошлите да живеят в страната 14.0% са във възрастовата група 0-14 години, 75.5% са на възраст 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 10.5% от имигрантите.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23.1%), Германия (12.1%) и Сирия (9.0%).

* При международните сравнения данните за държавите от Европейския съюз се отнасят за 2021 г. и са от Евростат.

** За всички сравнения с предходната година е използвано ревизирано население към 31.12.2021 г., което е изчислено, като към броя на населението от Преброяването към 07.09.2021 г. са добавени данните за естественото и механично движение на населението до 31.12.2021 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !