Брейнстормингът е популярен начин за генериране на нови идеи. Но това, че е познат метод, не означава, че е най-ефективният, казва професор от Колумбийския университет Шийна Айвенгър пред CNBC.

Подобно на много други, авторът на книгата Think Bigger: How to Innovate е насърчавана да участва в брейнсторминг сесии в училище и университета.

След като започва да преподава, Айвенгър осъзнава, че брейнстормингът, всъщност, не е толкова успешен, за колкото се смята. „Най-добрите ни идеи идват, когато мислим самостоятелно“, казва тя.

По време на часовете си със студентите тя се убеждава, че брейнстормингът наистина не работи. „Студентите ми генерираха много идеи, но след като ги попитах коя от тях заслужава внимание и трябва да работим по нея, разговорът затихваше".

Според статия на Томас Чаморо от 2015 г. в Harvard Business Review, колкото повече хора участват в брейнсторминг процеса, толкова по-малки идеи и решения на даден проблем ще се генерират.

Брейнстормингът може да бъде и пристрастен за част от участниците, които са склонни да поддържат мнението на първия говорил, тъй като казаното от него може да служи „като отправна точка“.

Ето защо, според Шийна Айвенгър, индивидуалните ни мисли са по-добър начин за произвеждането на добри идеи.

„В последните години зададох на хиляди хора един въпрос – „Кога ви дойде последната добра идея? Къде бяхте, какво правихте? Мога да ви уверя, че голяма част от тях не включиха брейнсторминг в отговора си. Те казваха, че са били под душа, говорили са с приятел или са си легнали“, допълва тя.

По думите й, за да сме успешни, когато мислим по дадена идея, трябва да приложим няколко прости правила. Експертът съветва да записваме идеите си на лист хартия, като уточним какъв проблем ще разрешим и как ще го направим.

След това трябва да го прочетем на глас и да вярваме на преценката си. Когато мислим самостоятелно, можем да генерираме добра идея, докато тичаме или подремваме. Хората вярват на собствените си мисли и проблясъци повече, отколкото когато са в група, казва още тя.