Смята се, че Гай Берингър е измислил термина „брънч“. В статия от 1895 г. в лондонското издание Hunter’s Weekly, озаглавена „Brunch: A Plea“, той изразява идеята, че късна социална закуска в неделя би направила живота по-лек след съботното вечерно излизане. Той също така предлага да се сервират алкохолни напитки – благодарение на него мимозите и Блъди Мери намират своето място на брънч масата.

През 1896 г. думата „брънч“ се появява и в американска публикация – в статията „The Newest Thing in Lunches“ в New Oxford News and Notes for Women.

1920-те: Луксозният хотелски брънч

В САЩ брънчът започва като изискано събитие в хотели, предназначено за елита. Американската писателка Емили Пост например хапвала стриди, яйца и хайвер в луксозни хотели през 20-те години.

1930-те: Първите масови привърженици

През 30-те години брънчът навлиза в средната класа. Домакини, офис дами и ергени го възприемат като удобен, евтин и лесен начин да се насладят на спокойно утро у дома – с бекон, понички и кафе.

1940-те: Брънчът за всички

Брънчът се утвърждава като храна за свободното време. Появяват се първите готварски книги за брънч. Той става популярен, защото е икономичен – две хранения в едно. През седмицата – овесени ядки, а в неделя – вафли, плодове и конфитюри.

1950-те: Домашният брънч

След Втората световна война броят на неделните църковни служби намалява, а брънчът у дома ги заменя. Появяват се и полуфабрикати – миксове за палачинки, консерви и др., които улесняват домакините.

1960-те и 1970-те: Брънч без правила

Свободолюбивият дух на тези десетилетия води до брънч „без рецепта“. На масата може да има всичко – от фондю до гювеч. Единственото правило: няма правила.

1980-те: Брънчът завладява

100 години след раждането си, брънчът измества неделната вечеря. Бляскавите 80-те го връщат в ресторантите и хотелите – с размах.

1990-те: Брънч по всяко време

През 90-те брънчът се сервира вече и в събота. Хората предпочитат да излизат навън, вместо да хапват у дома.

2000-те: Брънч по света

Китайският дим сум става популярен. Всяка кухня може да се „брънч-ифицира“ – просто добавете яйце. Някои се редят на опашки, други започват да критикуват социалните и икономически аспекти на брънча.

Днес: Брънчът е мания

Брънчът се превръща в уикенд спорт – порциите са огромни, напитките се сервират в кани, сладките стават солени, а масите се „обръщат“ бързо. Въпреки това, той остава социално преживяване – подсилено от Instagram и foodie културата.

Бъдещето на брънча

Никой не знае какво предстои – може би ще избегнем опашките и снимките на палачинки. С 3D принтирането, защо не закуска в „Айфелова кула от бекон“ или „Колизеум, пълен със сироп“?

Гай Берингър е предвидил добре: брънчът е време за почивка и приятели. Днес може да го споделяме онлайн, но смисълът е същият – никой не може да брънчва сам.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !