Емблематичните ледени пръстени на Сатурн изчезват.
Нов анализ на данни, получени по време на обиколката на сондата на НАСА "Касини" около планетата газов гигант между 2004 и 2017 г., разкрива колко дълго са съществували пръстените и кога могат да изчезнат.
Констатациите са споделени в три проучвания, публикувани през май, посочва CNN.
Нашата слънчева система и нейните планети са се образували преди около 4.6 милиарда години, като учените отдавна спорят относно възрастта и произхода на пръстените на Сатурн.
Някои астрономи твърдят, че те са по-млади от очакваното, защото не са ерозирани и потъмнели от взаимодействия с метеороиди (твърди обекти, които се движат в космическото пространство).
Данните от „Касини“ водят до ново откритие, публикувано в списание Icarus, което подкрепя теорията, че пръстените са се появили дълго след първоначалното формиране на Сатурн. Допълнителни проучвания, публикувани през май в Science Advances и Icarus, стигат до подобни заключения.
„Нашето заключение е, че пръстените на Сатурн трябва да са относително млади по астрономически стандарти, само на няколкостотин милиона години“, казва Ричард Дурисен, професор по астрономия в университета на Индиана и водещ автор на две от изследванията.
„Ако погледнете сателитната система на Сатурн, има и други намеци, че нещо драматично се е случило там през последните неколкостотин милиона години.
Ако пръстените на планетата не са толкова стари, колкото нея, това означава, че нещо се е случило, за да се формира тяхната невероятна структура", допълва той.
Вероятно седемте пръстена все още са се образували, когато динозаврите са бродили по Земята, според изследователите.

Прозрения от „Касини“
Пръстените на Сатурн до голяма степен се състоят от лед, като само малък процент се дължи на скалистия прах, създаден в космоса от астероидни фрагменти и микрометеороиди.
По време на обиколките на „Касини“, в които космическият апарат преминава между Сатурн и неговите пръстени, изследователите получават данни за това колко метеороиди ги замърсяват, масата им и скоростта, с която материал от тях се сипе върху планетата.
Всички данни сочат към едно и също откритие – пръстените са по-млади от Сатурн.
Изследователите успяват да преценят колко космически прах, движещ се през нашата слънчева система, се е натрупал върху ледените образувания. Те са изненадващо „чисти“, което предполага, че не съществуват много дълго.
Междувременно, при проникването на метеороиди в пръстените те избутват материал в най-вътрешните им части към Сатурн с висока скорост.
Пръстените губят много тонове маса в секунда, което означава, че не им остава много време, от астрономическа гледна точка. Изследователите изчисляват, че те ще съществуват най-много още неколкостотин милиона години.
Предишни проучвания предполагат, че пръстените може да изчезнат в рамките на 100 милиона години.

Крехки мистерии
„Ние показахме, че масивни пръстени, като тези на Сатурн, не живеят дълго“, казва изследователят от центъра на НАСА в Калифорния Пол Естрада, който е съавтор на трите проучвания.
„Смятам, че сравнително неустойчивите пръстени около други ледени и газови гиганти в нашата слънчева система са останки от подобни на масивните образувания около Сатурн. Може би в не толкова далечното бъдеще и те ще изглеждат като рехавите пръстени на Уран", споделя той.
Възможно е тъмните пръстени около Нептун и Уран някога да са били по-големи и по-ярки, подобно на тези на Сатурн, смятат изследователите.
Но какво ги е създало?
Учените все още не знаят със сигурност, но е възможно гравитационната нестабилност да е унищожила някои от ледените луни, обикалящи около гигантската планета, създавайки достатъчно материал, за да бъдат образувани пръстените, обграждащи Сатурн.
Бъдещи мисии за изследване на някои от спътниците на планетата биха могли да разкрият повече информация за това какви събития са създали пръстените, както и да доведат до други открития.
„Ако успеем да открием какво се е случило в Слънчевата система преди неколкостотин милиона години, за да се образуват пръстените, може и да открием защо спътникът на Сатурн – Енцелад, изхвърля от своите дълбоки океани струи от вода, лед и дори органичен материал“, казва Дурисен.
„Може би дори ще намерим градивните елементи на самия живот на Енцелад,“ допълва той.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- 03.11.1957 г.: Първо живо същество от Земята излиза в орбита
 - EnduroSat ще произвежда до 2 сателита на ден в новия си космически център в София
 - През октомври: Шест чудеса на нощното небе, сред които суперлуна и метеорни потоци
 - 28.09.2008 г.: SpaceX успешно изстрелва първата частна космическа ракета в орбита
 
          
          
          
          
          
          
ФЬОНИКС Фарма, където работата е кауза
Калкулатори
Най-ново
Бюджет 2026: Над 30% от БВП държавен дълг, по-високи осигуровки и майчинство
03.11.2025Алианц България и УниКредит Булбанк: Българинът се сеща за пенсия след 40 години
03.11.2025Европазар: Вносът на свещи скача, а износът намалява
03.11.2025Фондът на фондовете влезе в ново десетилетие с 1 милиард евро ресурс
03.11.2025Гръцкият Патмос: Непокътнати плажове, семейни таверни и живописни села
03.11.2025Ако се върнат на работа: Майките у нас ще получават 75% от 900 лв.
03.11.2025Прочети още
Ян Дусик, ЕК: Въглищата си отиват, но идват нови възможности
darik.bgИво Сиромахов с истината след раздялата със Слави Трифонов!
darik.bgИвелин Михайлов: Заплашваха ме, че ще сринат „Величие“, ако не заменим ИТН във властта!
darik.bgТрагедия в Сърбия – треньор почина по време на мач
dsport.bgБотев Пловдив излезе с информация за състоянието на Даниел Наумов
dsport.bgОбезщетението за втората година от майчинството се увеличава на 900 лева от 2026 г.
9meseca.bg