На 12 април 1961 г. на борда на космическия кораб Восток-1 съветският космонавт Юрий Алексеевич Гагарин се превръща в първия човек, пътувал в космоса.

По време на полета 27-годишният тестов пилот и индустриален техник успява да обиколи планетата за 89 минути.

Восток-1 обикаля около Земята на максимална надморска височина от 300 километра и се ръководи изцяло от автоматична система за управление.

Единственото изявление, приписвано на Гагарин по време на неговия полет с продължителност от 1 час и 48 минути, е "Полетът протича нормално. Добре съм."

След като историческият му подвиг е обявен официално, привлекателният и скромен Гагарин моментално се превръща в световна знаменитост.

Награден е с орден Ленин и е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. Негови паметници са издигнати в целия СССР, както и в други държави, а с името му се кръщават улици, площади и училища.

Триумфът на съветската космическа програма при извеждането на първия човек в космоса нанася голям удар на Съединените щати, които планират първия си космически полет за май 1961 г.

Обиколката на Земята е постижение, което убягва на американската космическа програма чак до февруари 1962 г., когато астронавтът Джон Глен прави три обиколки около планетата с кораба Friendship 7. 

По това време Съветският съюз вече е направил нов скок напред в космическата надпревара с полета на космонавта Герман Титов през август 1961 г. във Восток-2. Титов прави 17 обиколки и прекарва над 25 часа в космоса.

Кой стои зад успехите на съветската космическа програма?

За съветската пропаганда "завладяването" на космоса е доказателство за превъзходството на комунизма над капитализма. Но за учените, които са работили по програмата „Восток“ и по-рано по „Спутник“, която изстрелва първия сателит в космоса през 1957 г., успехите се дължат главно на брилянтния ум на един човек - Сергей Павлович Корольов.

Поради противоречивото си минало, главният конструктор на съветските космически апарати остава неизвестен на Запад, както и за всички останали, освен за най-приближените му сътрудници до смъртта му през 1966 г.

Сергей Корольов е роден в Украйна през 1906 г. и става част от научен екип, който изстрелва първата съветска ракета с течно гориво през 1933 г. През 1938 г. неговият военен ръководител става жертва на чистките на съветския лидер Йосиф Сталин, а Корольов и колегите му също са поставени под наблюдение от властите.

По-късно инженерът е осъден за държавна измяна и саботаж, а наказанието му е да прекара 10 години трудов лагер.

Съветските власти обаче започват да се страхуват от напредъка на немските ракети и само след една година изгнание Корольов отново е назначен да ръководи бюро за проектиране, макар и от затвора. Наредено му е да продължи своята ракетна работа.

През 1945 г. той е изпратен в Германия, за да научи повече за ракетата V-2, която е използвана с опустошителен ефект от нацистите срещу британците.

Американците залавят конструктора на ракетата Вернер фон Браун, който по-късно става ръководител на американската космическа програма, но руснаците придобиват доста ресурси от V-2, включително готови ракети, съоръжения за изстрелване, чертежи и няколко германски техници.

Използвайки тази технология и собствения си значителен инженерен талант, до 1954 г. Корольов успява да построи ракета, която може да носи петтонна ядрена бойна глава и през 1957 г. изстрелва първата междуконтинентална балистична ракета.

През същата година е одобрен и планът на Корольов за изстрелване на сателит в космоса. На 4 октомври 1957 г. Спутник-1 е изстрелян в орбитата на Земята.

Това е първата съветска победа в космическата надпревара и Корольов, който по това време все още е с формален статут на затворник, е официално реабилитиран. 

Съветската космическа програма под негово ръководство успява да постигне много успехи в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век.

Тя изпраща първото животно в орбита, първият голям научен сателит, първият мъж, първата жена, първите трима мъже, първата разходка в космоса, първият космически кораб, който стига до Луната, първият, който влиза в орбита около Луната, първи удар с апарат на Венера и първи апарат за меко кацане на Луната. 

През цялото това време Корольов остава анонимен и е известен само като „главен конструктор“. Мечтата му да изпрати космонавти на Луната, в крайна сметка, завършва с провал, главно защото съветската лунна програма получава само една десета от финансирането, отпуснато за успешната американска програма Аполо.

Корольов умира през 1966 г. След смъртта му неговата самоличност най-накрая е разкрита на света и той е удостоен с погребение в стената на Кремъл като герой на Съветския съюз. 

Юрий Гагарин пък загива при рутинен изпитателен полет на реактивен самолет през 1968 г. Прахът му също е положен в стената на Кремъл.