Икономиката на щастието представлява официалното академично изследване на отношенията между индивидуалното удовлетворение и икономически въпроси, като заетост и богатство.

Похвати на икономиката на щастието

Стандартната икономика разчита на измервания на доходите и потреблението или други наблюдавани поведения, за да демонстрира неизмеримата концепция за полезността, или задоволството от материалните желания и нужди, докато икономиката на щастието използва изследвания и свързани с тях методи, за да накара хората да разкрият директно нивото си на удовлетворение.

Икономиката на щастието използва иконометрични анализи, за да открива кои фактори може да повишават или понижават човешкото благосъстояние и качество на живот.

Икономиката на щастието е относително ново подразделение на академичните изследвания. Основната икономика отдавна разчита на концепцията на полезността - или удоволствието, което хората изпитват от задоволяването на желанията и нуждите.

Въпреки това, тъй като субективното вътрешно усещане за щастие, задоволство или безпокойство не могат да бъдат наблюдавани директно или измервани от външен наблюдател, икономистите разчитат на наблюдението на действията на хората, за да разкриват какво предоставя полезността.

За да изчисляват тази полезност, икономистите използват различни наблюдаеми заместители, най-вече пазарни цени, за да посочват доколко полезни са на хората различни икономически стоки или дейности.

Основната идея е, че измерването на количеството пари, което хората са готови да платят или да приемат за различни стоки и услуги на даден пазар, демонстрира количеството полезност, което те очакват да получат от тези неща.

Това също така означава, че икономистите често използват индикатори, като доходите на човек или общото потребление, за да покажат общата полезност.

Икономиката на щастието е опит за преодоляване на определени недостатъци на този традиционен подход чрез измерването на тази полезност, или щастие по-директно.

Един основен недостиг на теорията за полезността е, че тъй като тя разчита на наблюдавани пазарни цени, количества и доходи, тя не може да отчете задоволството, което хората получават от стоки, услуги, дейности или удобства, които са извън пазарите.

Това означава, че ефектът върху човешкото щастие на всичко, което не е или не може да се търгува на пазара, ще бъде в най-добрия случай трудно или невъзможно за измерване.

Това също така предполага, че наблюдаваните пазарни цени и количества улавят пълната стойност на тези стоки и услуги, които се търгуват на пазарите, което невинаги е така.

Хората, които изучават икономиката на щастието, застъпват тезата, че е от съществено значение да се разглеждат факторите, които влияят на качеството на живот, отвъд стандартните сфери на икономическите изследвания, като доход и богатство.

Икономиката на щастието има за цел да преодолее тези проблеми основно чрез изследвания, в които хората директно оценяват щастието, което получават или разкриват колко са готови да платят или приемат за неща, които нямат изрични пазарни цени.

Тя също така анализира индекси, които следят качеството на живот в отделните страни, фокусирайки се върху фактори, като достъп до здравеопазване, продължителност на живот, нива на грамотност, политическа свобода, БВП на глава от населението, разходи за живот, социална подкрепа и нива на замърсяване.

Индекси на икономиката на щастието

През последните около 30 години се появиха редица метрики във връзка с икономиката на щастието. Сред по-познатите са индексите на Брутното вътрешно щастие и на щастието, които имат за цел да проследят благосъстоянието на хората, които живеят в различни страни по света.

Според Световния индекс на щастието за 2023 г. най-щастливите държави са:

1. Финландия

2. Дания

3. Исландия

4. Израел

5. Нидерландия

6. Швеция

7. Норвегия

8. Швейцария

9. Люксембург

10. Нова Зеландия

Европа, която може да се похвали с най-много държави в челото на класацията, е особено сериозно ангажирана с икономиката на щастието.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) събира данни за икономиката на щастието и класира своите 35 страни членки въз основа на фактори, като жилища, доходи, заетост, образование, околна среда, градска ангажираност и здраве.

Критики спрямо икономиката на щастието

При икономиката на щастието има няколко основни проблема във връзка с теорията, метода и приложението. Икономистите традиционно избягват методите, които използват проучвания, като ги смятат за ненадеждни.

Известно е, че проучванията може да са податливи на най-различни пристрастия. От една страна, участниците могат да отговарят както си поискат, без някакви реални последствия или компромиси, което често води до парадоксални резултати.

Класически пример е това, че участниците редовно казват, че подкрепят увеличаването на разходите за обществени услуги и в същото време посочват, че са против увеличението на данъците за да може да се плаща за тези увеличение разходи.

Измервайки полезността чрез наблюдавани пазарни феномени, при които хората наистина изпитват нещата на гърба си и трябва да отчитат недостига и да правят компромиси, традиционният икономически подход избягва подобни проблеми.

Резултатите от изследванията на икономиката на щастието често могат да бъдат излишни или да дублират измерването на човешкото благосъстояние чрез по-обективни измерватели, като доходи, БВП на глава от населението или директно наблюдение на икономическите институции.

Изследванията на икономиката на щастието, като цяло, установяват, че хората в по-богатите държави са по-щастливи от хората в страни с по-малко богатство.

Простото сравнение на самоотчетеното задоволство от живота и реалния БВП на глава от населението установява силна, положителна връзка, която остава последователна във времето.

Това предполага, че с посочването само на БВП на глава на населението вече се отчита щастието и опитите директно да се измери то са просто загуба на време.

Тези и други критики карат много икономисти да гледат на икономиката на щастието като на по-непълноценен начин за измерване на човешкото благосъстояние, в сравнение с установените методи.