Пасивното инвестиране е инвестиционна стратегия за максимизиране на доходността чрез минимизиране на покупко-продажбите. Инвестирането в индекси е често използвана стратегия за пасивно инвестиране, при която инвеститорите купуват с дългосрочен хоризонт представителен бенчмарк, като S&P 500.

Същност на пасивното инвестиране

Методите на пасивното инвестиране имат за цел да се избегнат таксите и ограничената доходност вследствие на честото търгуване. Целта на пасивното инвестиране е постепенното натрупване на състояние. Известно още като „купи и дръж“, пасивното инвестиране означава закупуването на ценни книжа и притежанието им в дългосрочен план. За разлика от активните трейдъри, пасивните инвеститори не търсят извличане на печалба от краткотрайни колебания в цените или от подходящото като време влизане и излизане от пазара. Основното предположение при пасивното инвестиране е, че с времето пазарът отчита положителна доходност.

Пасивните парични мениджъри смятат, че е трудно човек на надхитри пазара и по тази причина се опитват да копират представянето на цял индекс или на определен сектор. Пасивното инвестиране има за цел да възпроизведе представянето на пазара, чрез изграждането на добре диверсифицирани портфейли от отделни акции, които биха изисквали задълбочени проучвания, ако се правят поотделно. Създаването на индексните фондове през 70-те години на миналия век улеснява значително постигането на доходност заедно с пазара. През 90-те години борсово търгуваните фондове (ETF), които следят представянето на основни борсови индекси, като SPDR S&P 500 ETF (SPY), опростяват процеса още повече като позволяват на инвеститорите да търгуват индексните фондове като акции.

Ползи и недостатъци на пасивното инвестиране

Поддържането на добре диверсифициран портфейл е важно за успешното инвестиране, а пасивното инвестиране чрез индекси е отличен начин за постигането на диверсификация. Индексните фондове разпределят риска като притежават всички или представителна извадка на акциите в техните целеви бенчмаркове. Индексните фондове следят целеви бенчмарк или индекс вместо да търсят печеливши акции, така че избягват постоянното купуване и продаване на ценни книжа. В резултат на това, те имат по-ниски такси и оперативни разходи в сравнение с активно управляваните фондове. Индексният фонд предлага простотата като лесен начин да се инвестира на избран пазар, защото има за цел да следи индекс. Няма нужда да се избират и следят отделни мениджъри или да се избира между отделни инвестиционни теми.

Пасивното инвестиране обаче е уязвимо на общия пазарен риск. Индексните фондове следват целия пазар, така че когато цените на пазара на акции или облигации паднат като цяло, спадът е налице и при индексите фондове. Друг риск е липсата на гъвкавост. Мениджърите на индексни фондове обикновено нямат право да използват защитни мерки, като намаляването на дадена позиция в акции, дори и мениджърът да смята, че акциите ще поевтинеят. Пасивно управляваните индексни фондове имат ограничения по отношение на представянето, тъй като са проектирани да осигуряват доходност, която следва отблизо техния бенчмарк индекс, вместо да се опитват да отчетат по-голяма доходност от тази на пазара. Те рядко осигуряват по-голяма доходност от тази на индекса и обикновено носят по-малка доходност заради оперативните разходи, които имат.

Някои от ключовите ползи на пасивното инвестиране са:

Ниски такси: При тези фондове никой не подбира индивидуално акции, така че контролът е много по-евтин. Пасивните фондове следват индекса, който използват като бенчмарк.

Прозрачност: Винаги е ясно какви активи има в един индексен фонд.

Данъчна ефективност: Тяхната стратегия „купи и дръж“ обикновено не води до огромни капиталови печалби за годината.

Oпростеност: Инвестирането в индекс или група от индекси е много по-лесно за изпълнение и разбиране, отколкото динамична стратегия, която изисква постоянно проучване и коригиране на портфейла.

Защитниците на активното инвестиране биха казали, че пасивните стратегии имат следните слабости:

Прекалено ограничени: Пасивните фондове са ограничени до конкретен индекс или предварително определен набор от инвестиции с малки или без вариации. По този начин инвеститорите „са заключени“ в тези позиции, без значение какво се случва на пазара.

По-малка потенциална доходност: По дефиниция пасивните фондове до голяма степен никога няма да генерират по-голяма доходност от пазара, дори и във време на сътресения, тъй като техните основни инвестиции следят пазара. Понякога, пасивен фонд може да „надвие“ пазара с малко, но никога няма да генерира голямата доходност, за която копнеят активните мениджъри, освен ако на самия пазар няма бум. Активните мениджъри от своя страна, мога да донесат по-голяма доходност, но тя идва и с по-голям риск.

Ползи и ограничения

Подобно на плюсовете и минусите на пасивното инвестиране, активното инвестиране също има своите ползи и ограничения:

Гъвкавост: От активните мениджъри не се изисква да следват конкретен индекс. Те могат да купуват онези акции, за които смятат, че са "нешлифовани диаманти".

Хеджиране: Активните мениджър също така могат да хеджират своите залози, използвайки различни техники като къси продажби или пут опции и могат да излизат от конкретни позиции или сектори, когато рисковете станат прекалено големи. Пасивните мениджъри получават акциите, които индексът, който следят притежава, независимо от това как се представят те.

Данъци: Въпреки че тази стратегия може да доведе до облагане с данък върху капиталовите печалби, консултанти могат да изготвят стратегии за управление на данъците за отделните инвеститори, като продажбата на губещи инвестиции, с цел компенсиране на данъците по печелившите позиции.

Активните стратегии обаче имат и своите недостатъци:

Много скъпи: Таксите са по-високи, защото активното купуване и продаване на акции предизвиква трансакционни разходи, да не говорим, че клиентите плащат заплатите на екипа от анализатори, които проучва отделните инвестиции. Погледнато за период от няколко десетилетия всичките тези такси биха могли да „убият“ доходността.

Риск: Активните мениджъри могат да купуват каквито ценни книжа искат и смятат, че биха им донесли висока доходност, което е страхотно, когато са прави, но ужасно, когато грешат.

Незадоволителни резултати в исторически план: Данните показват, че много малко активно управлявани портфейли се справят по-добре в сравнение с техните пасивни бенчмаркове, особено след приспадането на данъци и такси. В средносрочен и дългосрочен план само малък брой активно управлявани договорни фондове носят по-голяма доходност от съответния бенчмарк индекс.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !