Дигиталните плащания вече са ежедневие за милиони българи. Според данни на Българската народна банка картовите и онлайн транзакции растат с двуцифрен темп всяка година, а през 2024 г. безкасовите разплащания вече изпреварват кеша по обем. Това е част от глобална тенденция – в ЕС над 70% от всички покупки в търговската мрежа се извършват чрез карта или мобилен портфейл.

През първите три месеца на 2025 г. у нас са извършени над 150 млн. плащания с дебитни и кредитни карти, а стойността им надхвърля 11 млрд. лв. Близо 79%, или 119.2 млн. лв. от плащанията са осъществени в България, като средната стойност на плащанията с карта достига 73.6 лв.

В такъв контекст въпросът пред родителите не е дали, а кога е подходящо децата им да получат собствена дебитна карта. Финансовата грамотност започва у дома, и първият досег с пари е именно в семейната среда.

Първи уроци по финансова грамотност

В новия епизод на подкаста „Финансови уроци за всяко семейство“, създаден съвместно от списание 9 месеца и Darik Business Review, Велина Томова – експерт по животозастраховане, майка на две деца и активен глас за разумното управление на семейния бюджет – споделя личната си история:

„Когато синът ми навърши 10 години, банката ни подсети, че той може да има своя дебитна карта. Това съвпадна с началото на пети клас – моментът, в който вече има право да напуска двора на училището и да пазарува с карта на места, на които има POS терминал. Той се вълнуваше много. Персонализирахме му я. Повечето банки предлагат интересни дизайни. Заради възрастта му тя беше вързана към сметката на един от нас. Тоест детето можеше да харчи само толкова, колкото му преведем, а не всичките си пари.”

По думи на Велина хубавото в тези случаи е, че дебитната карта не е само средство за плащане – тя е инструмент за дисциплина и сигурност. Родителят вижда всяка транзакция в реално време, може да зададе лимити и да следи как детето харчи. А рискът от изгубени банкноти изчезва.

Въпреки това една ситуация леко притеснява Велина, защото преди време получава нотификация, че картата на сина й е използвана в съседен квартал във време, когато детето би трябвало да е на училище в час. 

“40 минути - докато тече учебният час - ние се чудехме, защото той не си вдига телефона в час, чакахме да видим дали има нанесено съобщение за отсъствие в “школо”. Когато се чухме с детето той каза, че си е купил нещо от бутката срещу училище и тогава разбрахме, че някои POS терминали могат да са регистрирани в друг квартал или да има объркване на локацията. Разбрахме, че не трябва да разчитаме на тези данни”

Какво предлага пазарът?

През последните години все повече банки в България предлагат специални детски и тийн карти – често без такси и с опция за родителски контрол. Възрастовият праг обикновено започва от 7 години, което позволява на децата да свикнат с идеята за управление на средства в защитена среда.

“При нас не се наложи да имаме карта на 7 години, защото в началното училище в лавката няма POS терминал. Чисто практично детето нямаше къде да ползва такава карта.” 

Банките слагат дневни лимити на картите, като: 

  • От 7 до 13 години - 50 лв. 
  • 14-17 години -300 лв.
  • Над 18 години - 1000 лв. 

Тези продукти имат и образователна цел – чрез мобилните приложения децата се учат да проверявам наличност, да проследяват разходи и да планират покупки.

Велина казва, че не е забелязала детето да харчи повече пари, когато използва карта, а и намира предимство в това, че когато синът ѝ си забрави парите сутрин няма нужда да се връща или тя да му носи до училище, а може да му преведе през мобилното банкиране. 

Тя добавя, че улеснение в случая е, че и когато отиде да купува подарък за рожден ден или друг повод ѝ е по-спокойно да преведе 50-100 лв. (по-големи суми) в картата, вместо детето да разнася банкнотите със себе си, с риск да ги загуби. 

“Някои родители дават много пари на децата си на дневна база. Някои деца се разхождат с банкноти от 50 лв., което аз не разбирам и не разбирам мотивацията на тези родители. Не казвам, че е вярно или грешно, но аз не давам такива банкноти на децата си, защото има риск да се купят бонбони за целия клас или неограничено количество дъвки.”

По нейни думи има връзка между поведение на децата с парите с поведението на родители им и отношението към тях. 

“Децата се държат към парите си, както ние към тях. Много от детските магазини и кухни имат POS терминали, а комплектите идват и с карти за игра. Аз съм на мнение, че всяко дете трябва да използва под формата на игра първо всичко, което го има в живота на възрастните.”

Европа дава пример

В страни като Швеция и Финландия кешът практически е изчезнал – над 90% от покупките се извършват дигитално. Там децата започват да използват банкови карти още от ранна училищна възраст, а уроците по лични финанси са част от образователната програма.

България върви по същия път, макар и по-бавно. По данни на БНБ за 2024 г. безкасовите плащания у нас растат с над 20% на годишна база. Очакванията за 2025 г. са този ръст да се ускори, особено сред младите потребители, които разчитат на мобилни портфейли и виртуални карти.

Защо е важно да започнем рано?

Финансовата грамотност е инвестиция, която носи дивиденти цял живот.

  • Децата свикват да планират разходите си.
  • Разбират стойността на парите отвъд хартиените банкноти.
  • Учат се на отговорност – лимитът по картата е техният първи бюджет.
  • Развиват дигитални навици, които ще бъдат задължителни в бъдещата им икономическа среда.
     

„Картата е първият учебник по лични финанси – но не написан с думи, а с реални транзакции“, казва Велина.

Докато едно поколение родители още помни усещането да държиш джобните си в монети, новото поколение деца расте в свят, където парите се намират в телефон, а не в портфейл. В този преход именно родителите са тези, които трябва да изградят навици и да дадат примери.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !