Изображение на ястие, което изключително много наподобява съвременна пица, беше открито на стената на къща в римския град Помпей, който е унищожен от изгригване на вулкана Везувий през 79 година след Новата ера. Предполага се, че фреската е на поне 2000 години, съобщава The New York Times. 

Картината изобразява сребърен поднос, на който са поставени съд с вино, плодове и плоско, кръгло парче тесто с поставени върху него добавки, което изглежда точно като пица.

Археолозите смятат, че откритието на ястието, изобразено на фреската, не означава, че историята на пицата е на път да бъде пренаписана. 

„Повечето от характерните съставки липсват, а именно домати и моцарела“, казват учените.

Все пак те допускат, че плоското кръгло тесто, покрито с подправки, може да е било далечен предшественик на модерното ястие.

Фреската е открита при разкопките на атриума на къща в района на античния обект, който в момента се проучва. Къщата е била свързана с пекарна, а стенописът представлява натюрморт от сребърен поднос с чаша вино, нарове, смокини, фурми и ядки. Както и пицата, разбира се.

Според Габриел Зухтригел, генерален директор на Археологическия парк на Помпей, изображението е уникално. Въпреки че попада в доста често срещана категория изображения на храна, наречена „ксения“ (предложения за гости) то не прилича на нито един от останалите около 300 примера, открити в градовете около Везувий. 

Зухтригел смята, че натюрмортът показва контраста между едно скромно ястие и луксозните сребърни подноси, изрисувани с изискан стил и техника. Той прави и паралел с настоящето, в което пицата, независимо от скромния ѝ произход, може да се намери в ресторанти с няколко звезди на Мишлен. 

Марино Ниола, антрополог и експерт по историята на пицата, посочва, че няма нищо по-просто от това да смесите вода с брашно и след това да го изпечете. Практиката е типична за много древни култури. Думата focaccia (фокача) първоначално произлиза от латинската дума за „огнище“.

"Разбира се, не всяка фокача се превръща в пица“, добавя той.

Произходът на пицата е изпълнен със спорове и противоречия

Пицата днес почти се е превърнала в синоним на италианската кухня, но някои хора смятат, че тестото, покрито с билки и сирене, произхожда от Йонийско море в древна Гърция, и припомнят, че Неапол първоначално е бил гръцка колония.

„Гръцката история на пицата, която италианците искат да бъде скрита“, гласи едно заглавие в The Greek City Times.

Скорошно проучване на скелетите на някои от жертвите на изригването на Везувий дава интересна гледна точка върху хранителните навици на древните жители на Херкулан, град на 15 километра северно от Помпей.

„Открихме, че са яли много зърнени храни, но не можахме да установин какъв вид са били те - дали хляб или пица, и дали са били гарнирани с нещо или не. Това остава мистерия“, казва Силвия Сончин от катедрата по биология на околната среда в Римския университет Сапиенца.

Габриел Зухтригел и Марино Ниола описват древните пещи в Помпей и Неапол като много наподобяващи онези, използвани от съвременните производители на пица. Но са били необходими векове преди пицата, каквато я познаваме, да си проправи път от древните пещи до съвременните картонени кутии. 

Първата голяма крачка е изобретяването на доматения сос. Това се случва едва след като доматите пристигат в Италия след пътуванията на Христофор Колумб до "новия свят". Като след това са им били необходими около 150 години, за да влязат в обичайната диета на местното население. 

"Първата рецепта за доматен сос е открита в книга, отпечатана през 1692 г. от неаполския  готвач Антонио Латини", разказва Матео Гиригини, директор на музея Garum, специализиран в историята на кулинарията. Моцарелата, от друга страна, е цитирана за първи път в документи от 16-и век.

Едва през 19-и век печелившата комбинация от домати, моцарела и босилек започва да се появява по масите на европейците. Според някои експерти, включително и Марино Ниола, ястието може да се проследи до готвач на име Рафаеле Еспозито. Твърди се, че той го е приготвил за кралицата на Италия Маргарита Савойска.

Еспозито избира гарнитури с мисълта за трите цвята на италианското знаме и, естествено, кръщава ястието на кралицата.

„Това е митът за произхода на пицата Маргарита“, казва Ниола.

Според него, фреската, открита в Помпей, е важна, защото свързва настоящето с далечното минало.

„Това е нещо като археопица“, смята кулинарният експерт.