Прекратяването на огъня в Газа облекчи травмата от въздушните удари и блокадата на Израел, но недостигът на банкноти не позволява на палестинците да харчат и малкото пари, които имат, без да станат жертва на военновременни спекуланти.

Банките, много от които претърпяха поражения или бяха разрушени, заедно с домове, училища и други институции в Газа през двете години война, започнаха да отварят отново на 16 октомври, шест дни след обявяването на прекратяването на огъня. Скоро след това се образуваха опашки, но хората си тръгваха разочаровани.

„В банката няма пари, няма ликвидност“, казва пред Reuters 61-годишният баща на шест деца Уаел Абу Фарес, застанал пред Банката на Палестина. „Просто идваш, попълваш документите за трансакции и си тръгваш.“

Хората в Газа се нуждаят от пари в брой за повечето ежедневни разходи, независимо дали купуват храна на пазара или плащат сметки за комунални услуги, но Израел блокира преводите на банкноти, както и на повечето други стоки след нападението и вземане на заложници от водените от Хамас бойци през октомври 2023 г.

Огромни такси

„Банките са отворени, климатиците работят, но те извършват предимно електронни трансакции, няма депозити, няма теглене на пари в брой“, казва пред Ройтерс икономистът от Газа Мохамад Абу Джаяб.

„Хората отиват при някои алчни търговци, за да осребрят заплатите си, а те им дават пари в брой срещу огромна такса, която варира между 20% и понякога стига до 40%.“

Майката на седем деца Иман ал-Джабари копнее за времето, когато банковите трансакции са отнемали по-малко от час.

„В момента ти трябват два или три дни, напред-назад, прекарвайки целия си живот в стоене там“, казва тя. „И накрая получаваш само 400 или 500 шекела (123 или 153 долара). Какво може да се купи с тази сума с невероятно високите цени днес, които не можем да си позволим?“.

За някои палестинци паричната криза е предоставила възможност за препитание. 40-годишната Манал ал-Саиди поправя повредени банкноти, за да покрие някои основни нужди.

„Работя и печеля 20, 30 шекела (6, 9 долара) и си тръгвам с хляб, боб за вечеря, фалафел, каквото и да е, нещо просто“, казва тя.

„Не че мога да си позволя зеленчуци или нещо друго, не, просто колкото да преживявам.“

Някои хора прибягват до електронни преводи чрез банкови приложения дори за малки артикули като яйца или захар, но продавачите начисляват допълнителни такси.

Въпросът за доставките на пари в брой в Газа не беше включен в 20-точковия мирен план на президента на САЩ Доналд Тръмп, който също така оставя за решаване и подробностите по възстановяването и сигурността.

COGAT, подразделението на израелската армия, което контролира потоците от помощ към ивицата Газа, не е отговорило веднага на запитването за коментар дали и кога банкнотите могат да бъдат допуснати отново.

Недостигът на банкноти и монети изостри кризата за жителите на Газа, които са загубили роднини, работа и домове, изразходвали са спестяванията си и са продали имуществото си, за да си купят храна, палатки и лекарства. Някои прибягват до бартерна търговия, за да се справят.

Палестинският търговец Самир Намрути, на 53 години, е свикнал с банкнотите, които са почти неразпознаваеми поради прекомерна употреба.

„За мен е важен серийният им номер. Стига серийният им номер да е там, аз ги третирам като пари“, казва той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !