Джон Дейвисън Рокфелер е роден на 8 юли 1839 г. в Ричфорд, Ню Йорк. Семейството му е скромно, но Джон демонстрира своята любов към труда още в детските си години. Той започва да печели пари, като отглежда пуйки, продава бонбони и помага с домакинската работа на своите съседи. 

През 1853 г. семейство Рокфелер се премества в района на Кливланд, Охайо, където Джон посещава гимназия, а след това за кратък период от време учи счетоводство в местния търговски колеж.

През 1855 г., на 16-годишна възраст, той успява да си намери работа като чиновник в компания в Кливланд, която търгува със зърно, въглища и други стоки.

До края на живота си той смята 26 септември (денят, в който започва работа в компанията и навлиза в света на бизнеса) за толкова знаменателен, че всяка година го отбелязва със специално тържество.

През 1859 г. Рокфелер и негов партньор създават своя собствена търговска къща. През същата година в Титусвил, Пенсилвания, е разработен и първият петролен кладенец в САЩ.

През 1863 г. Рокфелер и няколко негови съдружници решават да навлязат в процъфтяващата петролна индустрия, като инвестират в рафинерия в Кливланд.

През 1864 г. Рокфелер се жени за Лора Селестия Спелман, която е родом от Охайо, а баща ѝ е проспериращ търговец и политик. Лора и Джон Рокфелер имат пет деца - четири дъщери (три от които оцеляват до зряла възраст) и един син. 

Историята на Standard Oil

През 1865 г. Рокфелер тегли заем, за да изкупи дела на някои от своите партньори и да поеме контрола върху рафинерията, която се превръща в най-голямата в Кливланд. През следващите няколко години той разширява бизнес интересите си в разрастващата се петролна индустрия. 

По това време керосинът, получен от преработката на нефта и използван в лампи за осветление, се превръща в основен търговски продукт. През 1870 г. Рокфелер създава Standard Oil Company of Ohio заедно с по-малкия си брат Уилям и още няколко съдружници.

Джон Рокфелер става президент на компанията и неин най-голям акционер. Standard Oil успява да утвърди монопола си в петролната индустрия, като купува конкурентни рафинерии и развива компании за разпространение и маркетинг по целия свят. 

През 1882 г. тези компании се обединяват в Standard Oil Trust, който контролира около 90% от рафинериите и петролопроводите в САЩ. Това позволява на компанията да прави всичко - от производство на собствени петролни варели до наемане на учени, което разработват нови начини на употреба на страничните петролни продукти.

Огромното богатство и успех на Рокфелер го превръщат в мишена на злонамерени журналисти и политици, които виждат в него символ на корпоративната алчност и критикуват методите, с които изгражда своята империя.

През 1937 г. той е обвинен в смазване на конкуренцията, забогатяване с отстъпки от железниците, подкупване на хора, които шпионират конкурентни компании, сключване на тайни споразумения и принуждаване на съперниците му да се присъединят към Standard Oil Company със заплахи и др. 

През 1890 г. Конгресът на САЩ приема Антитръстовия закон на Шърман - първият федерален закон, забраняващ тръстове и картелите, които ограничават свободната търговия и конкуренцията.

Две години по-късно Върховният съд на Охайо разпуска Standard Oil Trust, но бизнесът скоро става част от Standard Oil of New Jersey, която функционира като холдингова компания. 

През 1911 г. - след дългогодишни съдебни спорове, върховният съд на Съединените щати постановява, че Standard Oil of New Jersey е в нарушение на антитръстовите закони и я принуждава да се раздели на над 30 отделни компании.

Благотворителната дейност на Рокфелер 

Рокфелер се оттегля от ежедневната работа и ръководенето на бизнес операциите на Standard Oil още в средата на 90-те години на 19-и век.

Той е вдъхновен отчасти от своя "колега" магнат Андрю Карнеги, който натрупва огромно състояние в стоманодобивната индустрия, след което става филантроп и раздава по-голямата част от парите си. 

А състоянието му е наистина баснословно за времето си. В началото на миналия век то е на стойност около 200 милиона долара, при положение че брутният вътрешен продукт на Съединените щати тогава възлиза на около 24 милиарда долара.

Съотношението е почти същото, като това на активите на Илон Мъск спрямо настоящия размер на американската икономика. 

Рокфелер дарява повече от половин милиард долара за различни образователни, религиозни и научни каузи чрез своята Фондация Рокфелер. Той финансира създаването на Чикагския университет и Института за медицински изследвания Рокфелер, който сега се нарича Университет Рокфелер.

Една от благотворителните организации, създадени от Джон Д. Рокфелер, е Санитарната комисия на Рокфелер, основана през 1909 г. По-малко от 20 години след създаването си тя постига основните си цели, сред които е успешното изкореняване на болестта анкилостома в южната част на САЩ.

В личния си живот Рокфелер е дълбоко религиозен, привърженик на умереността и запален играч на голф. Целта му е да достигне 100-годишна възраст, но, за съжаление, не успява да я постигне. 

Джон Рокфелер умира на 23 май 1937 г. в зимното си имение в Ормънд Бийч, Флорида. Погребан е в гробището Лейк вю в Кливланд. 

Наследниците му продължават неговите благотворителни инициативи. Джон Д. Рокфелер-младши финансира изграждането на известния Рокфелер център в Манхатън в стил арт деко, където до ден-днешен се помещават много бизнес офис. 

Негова инициатива са и популярни забележителности, като Radio City Music Hall, Rockettes, Rainbow Room, ледени пързалки на открито и телевизионните студиа за Saturday Night Live и The Tonight Show.

Внукът на Рокфелер - Нелсън Олдрич Рокфелер, е републикански губернатор на щата Ню Йорк в продължение на четири мандата, както и 41-вият вицепрезидент на Съединените щати при президента Джералд Форд.