Стойността на японската валута спрямо долара отново започна рязко да се понижава, насочвайки се към нивото, което миналия септември принуди централната банка в Токио да предприеме стабилизиращи мерки. 

Японската валута се търгува на ниво от близо 144 йени за долар, като през последните няколко месеца движението ѝ наподобяваше влакче на ужасите.

Курсът варираше от едногодишното дъно от 150 йени за долар, достигнато през октомври, до 128 йени само три месеца по-късно. През последното тримесечие японската валута се обезцени с около 8%. 

Йената обаче не е единствената парична единица, която регистрира резки движения на валутния пазар. А тази волатилност изглежда не се отразява добре на икономическия растеж, пише The Wall Street Journal. 

Последното бизнес проучване на Японската централна банка установи, че средната прогноза на японските компании за обменния курс, върху която мениджърите базират широк спектър от бизнес решения, е около 132 йени за долар за 2023 г.

Едно от обясненията за огромните колебания на йената се крие в паричната политика на централната банка. Федералният резерв на Съединените щати е настроен да продължи да повишава лихвените проценти, въпреки предприетата "пауза" през юни.

Централната банка на Япония при новия управител Казуо Уеда отказва да "нормализира" паричната политика, която от дълги години е много по-разхлабена в Япония, отколкото навсякъде другаде по света. 

Засега централната банка не отстъпва от позициите си, въпреки признаците за нарастваща инфлация.

Какво се случва с еврото и паунда?

И докато Япония се намира от "долната страна" на увеселителното влакче, еврото и британският паунд са в горната му част. Еврото сега се търгува за 1.09 долара, след като преди близо година потъна до паритет за първи път от две десетилетия насам.

Единната валута поскъпна с близо 14%, след като падна под 96 американски цента през септември.

Трудно е обаче да се намери обяснение за силата на еврото, пише WSJ. Спадът му миналата година изглежда беше предизвикан от забавянето на политиката на затягане на Европейската централна банка.

Но тя все още изостава от останалите водещи монетарни институции в стъпките на затягане и, освен това, има признаци, че еврозоната може да се насочи към рецесия. Нито един от тези аргументи не води до по-силна валута, но, въпреки това, тенденцията е факт. 

Състоянието на британския паунд също е енигматично. Той се търгува на ниво от 1.27 щатски долара, поскъпвайки с близо 19% от септември насам, когато беше потопен от мрачното политическо съобщение от Bank of England, последвано от шума около бюджета на бившия премиер Лиз Тръс.

Тези движения на валутата са неочаквани предвид хронично високата инфлация в Обединеното кралство и нарастващата опасност от рецесия.

Част от отговора може би се крие в несигурността относно икономиката на САЩ и политическите наклонности на Вашингтон. В основата на целия този хаос на обменните курсове стои обезценяването на долара.

Той загуби над 7% от стойността си от септември насам, след като през по-голямата част от 2022 г. поскъпваше почти непрекъснато. 

Как се отразяват валутните флуктуации на икономиката?

Каквато и да е причината, тези колебания на валутните курсове се отразяват зле на световната икономика. Япония е типичният пример. Някога се смяташе, че слабата йена стимулира износа на страната.

Днес обаче Япония е в средата на дългосрочен демографски преход, в рамките на който все повече японски компании взимат решение да преместят производството и инвестициите си в други части на Азия, докато местната индустрия става по-специализирана и високотехнологична.

Непредсказуемите валутни промени изкривяват тези инвестиционни решения. Слабата йена оказа известна подкрепа на капиталовия пазар в Токио и борсовите индекси, тъй като насърчи чужденците да купуват японски ценни книжа, но това може да се промени, ако поскъпването ѝ след това предизвика изтегляне на тези средства и прибиране на печалбите. 

Централните банкери обаче не изглеждат особено разтревожени от тази нестабилност, пише още изданието.

Обменните курсове почти не фигурираха в последната дискусия между Казуо Уеда от Японската централна банка, Джеръм Пауъл от Фед, Кристин Лагард от ЕЦБ и Андрю Бейли от Английската централна банка, която се състоя на събитие в Португалия. 

Когато бяха попитани директно дали се координират помежду си, Уеда отбеляза, че всички те прилагат политики на плаващ обменен курс и не пожела да поеме отговорност за движенията на йената.

Търговците на валутния пазар може и да управляват света, но централните банки контролират паричното предлагане.

Монетарните институции смятат, че смущенията във веригата на доставки са причина за голяма част от сегашния пристъп на инфлация, но не са склонни да признаят, че резките промени на обменните курсове вредят на търговията и инвестициите. 

Това е част от причината световната икономика да расте много по-бавно, отколкото би трябвало, се посочва още в анализа на WSJ.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !