В повечето европейски държави хората с по-високи доходи обикновено плащат по-високи данъци. Но най-високите ставки на подоходния данък за физически лица (данък върху доходите на физическите лица)  варират значително, като се очертава ясно разделение между Северозападна и Източна Европа.

Данъчната справедливост е важна за всяко общество, тъй като показва дали хората плащат данъци пропорционално на своите доходи и богатство. В повечето европейски страни системата е прогресивна: колкото повече печелиш, толкова по-висока е данъчната тежест. В България плащаме плосък данък върху доходите на физическите лица, а не прогресивен.

Най-ниските ставки на подоходния данък варират от 10% в България и Румъния до 60,5% в Дания към 2026 г., според Tax Foundation.

Освен Дания, в още шест държави най-високата ставка надхвърля 50%: Франция, Австрия, Испания, Белгия, Португалия и Швеция.

Най-високодоходните групи са облагани с близки до тези нива ставки и в Словения и Нидерландия.

Европейската средна стойност

Средната най-висока ставка на подоходния данък в 35 европейски държави е 38.5%. Сред европейските членки на ОИСР тя нараства до 43.4%. В 18 държави ставката надхвърля 40%.

В девет държави най-високата ставка е между 40% и 48%: Ирландия, Германия, Италия, Исландия, Люксембург, Финландия, Обединеното кралство, Гърция и Турция.

Сред петте най-големи икономики в Европа най-високата ставка варира от 45% в Обединеното кралство до 55.4% във Франция. Разликата е сравнително голяма — около 10 процентни пункта.

Силно регионално разделение: Северозападна срещу Източна Европа

Най-високите ставки на подоходния данък показват ясно изразени регионални модели. Като цяло скандинавските и западноевропейските държави имат най-високи пределни ставки — обикновено между 45% и 60%. Има изключения, като Норвегия, където ставката е малко под 40%.

Повечето източноевропейски икономики извън ЕС поддържат по-ниски най-високи ставки, макар че Турция се отличава с около 41%, което я поставя по-близо до средните режими в ЕС. Централна и Източна Европа, включително Балканите, също обикновено прилагат по-ниски ставки. В някои страни системата на плосък данък допринася за сравнително ниски максимални нива.

Данъчните ставки се променят с политиките

Тези ставки не са фиксирани, тъй като правителствата ги коригират според промените в политиката. Няколко държави са актуализирали най-високите си ставки през последната година, според данни на Tax Foundation.

„Правителствата обикновено могат да генерират приходи по-ефективно, като използват пределните ставки в по-ниските доходни групи, отколкото чрез по-високи най-горни ставки“, заявява Алекс Менгден, глобален анализатор по политики в Tax Foundation.

„Това е така, защото прилагането на по-висока ставка към дадена данъчна група влияе негативно върху стимула за получаване на повече или по-малко доход само за хората в тази група, като същевременно увеличава приходите от всички данъкоплатци в по-високите групи“, допълва той.

Дания въведе нова данъчна скоба за доходи над 2.8 млн. датски крони (375 000 евро), като увеличи най-високата ставка от 55.6% на 60.5%.

Естония повиши плоската си ставка на подоходния данък от 22% на 24%, докато Словакия добави две нови данъчни скоби, увеличавайки най-високата ставка от 25% на 35%.

За разлика от тях Финландия намали най-високата ставка на подоходния данък от 51.5% на 45%.

През 2025 г. само един на всеки петима души в ЕС е смятал, че данъците се плащат „в голяма степен“ пропорционално на доходите и богатството. Около половината (51%) са били на мнение, че това е така „до известна степен“, показва проучване на Евробарометър.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !