Финансово неграмотните хора са идеални жертви за измами, а рискът някой да загуби спестяванията си значително се увеличава с навлизането на дигиталните технологии. Опитът на финансовите експерти в Сърбия и региона показва, че дори младите, които са дигитално подготвени, често попадат в капаните на измами, защото нямат достатъчно финансови знания. Дори повечето студенти по икономика не знаят колко е средната сметка за ток или вода, или колко струва средното пазаруване, защото започват да се интересуват от тези разходи едва когато се отделят от родителите си.

Финансова грамотност в Сърбия

Когато се говори за финансовата грамотност сред населението, често се цитират данни от проучване на S&P Global, според което само 38% от възрастните в Сърбия са финансово грамотни – същият процент като в Кения, Мадагаскар и Беларус. Проучването обаче е от 2014 г., а по-нови сравними данни няма, тъй като Сърбия не е участвала в международни изследвания като тези на OECD и Евробарометър.

Анализът на Националната банка на Сърбия (NBS) от 2012 г. показва, че финансовата грамотност е тясно свързана с образованието и имущественото състояние на участниците. Най-добре запознати с финансовите продукти са били заетите лица, докато най-слаби резултати са отчетени в областта на финансовото планиране. Затова централната банка провежда програми за финансово образование на деца и възрастни, в които през миналата година са участвали над 340 000 души.

Научно изследване на тема „Финансова грамотност и използване на финансови услуги в Сърбия“, публикувано от белградския Факултет по организационни науки през 2021 г., потвърждава, че образование и имуществен статус оказват значително влияние върху умението за управление на пари. Най-добре са се представяли лица с месечен доход над 100 000 динара.

Най-актуални данни

Най-новото изследване е проведено от Erste Bank през 2024 г. Според резултатите почти една четвърт от анкетираните нямат базови познания за финансови продукти и услуги, а мнозинството не планира да подобрява финансовата си грамотност. 76% получават информация от медиите, следвани от банки и спестовни каси (72%), а после идват членовете на семейството (68%).

„Болката от плащането“

Даяна Барбич, професор по икономика в Загреб, обяснява, че поколенията в региона са израснали в политическа и икономическа система, различна от настоящата, което е затруднило усвояването на финансови знания в семейството.

„Не случайно сме неподготвени за дигитализацията на финансовия сектор, която поставя нови капани пред потребителите. Съществува психологически феномен, наречен ‘болка от плащането’, при който отделянето на реални пари предизвиква по-голям дискомфорт, отколкото плащането с карта или телефон. Затова харчим повече при картови и онлайн плащания и купуваме по-импулсивно“, обяснява Барбич.

Рискове от дигитализацията

Новите технологии носят и сериозни рискове като киберизмами. Дори дигитално грамотните млади хора често попадат в капаните на дезинформация и се доверяват на инфлуенсъри, без да осъзнават, че те често са платени за промотиране на определени продукти.

Нова заплаха са и измамите, създадени чрез изкуствен интелект, който може да прави фалшиви видеа. Пример за това е случай в Хърватия, когато граждани загубиха пари, след като във видео се показваше министър на финансите, който уж рекламира платформа за инвестиране с обещания за огромни печалби.

Млади „оперативни“ икономисти

Проект на Барбич показва, че 99% от студентите по икономика не знаят колко е средната сметка за ток или вода, а и цената на средното пазаруване – те започват да мислят за тези разходи едва когато се отделят от родителите. Професорката смята, че финансовото образование трябва да започне още в ранна възраст.

„Деца на 4–5 години разбират какво е пари и влияят на потреблението. Затова магазините поставят сладкиши ниско на рафтовете, очаквайки децата да ги забележат“, казва Барбич. Тя препоръчва малките деца да се учат на самодисциплина, а не на сложни финансови концепции като кредити и инвестиции.

Подобно мнение изразява и Ненад Гуджаничич, главен брокер на Momentum Securities. Той смята, че разбирането за полезността на продуктите трябва да предшества финансовата грамотност. Като пример дава тийнейджъри, които настояват за iPhone, въпреки че не им е необходим, и родителите им се задлъжняват, за да го купят.

Криптовалути и реалността

Младите също попадат в капаните на инвестиции, когато започнат да печелят. Изследване на Хърватската агенция за финансов надзор показва, че много млади хора инвестират или планират да инвестират в криптовалути без знания за рисковете. Мнозина смятат, че криптовалутите са регулирани като традиционните финансови продукти.

Иван Андриевич от CTB Crypto обяснява, че съществуват стабилни дигитални валути с по-ниски доходности и нестабилни с по-висок риск и възможна печалба. Регламентът в Сърбия позволява издаването на дигитални токени с по-стабилна стойност и пасивен доход, като Walnut token.

Няма бърза и лесна печалба

Където има пари, има и измами. Андриевич посочва, че измамите в криптоиндустрията са по-малко, отколкото се смята – под 0.8% според Световната банка. Технологията е морално неутрална; хората са тези, които създават измамите.

„Хората падат жертва на измами най-често поради желание за бърза печалба. Говорих наскоро с човек с икономическо образование, който въпреки това загуби пари в измама, обещаваща 150% доход за три месеца“, припомня Гуджаничич.

Той предупреждава: винаги бъдете внимателни при обещания за голяма и лесна печалба. Годишната доходност на кошница акции от най-големите американски компании (S&P500) е около 10%, лихвите по спестяванията – 2–3%, облигациите – 4–5%. Всичко над тези реални стойности, като обещания за 1 000%, е измама.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !