Турция увеличава данъка върху добавената стойност (ДДС), както и налога, начисляван върху банковите потребителски заеми, съобщава Daily Sabah. 

Ставката на ДДС, налагана върху повечето стоки и услуги, ще се увеличи от 18% на 20%, докато тази за основните стоки, като тоалетна хартия, перилни препарати и памперси, се повишава от 8%  на 20%.

Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган подписа няколко решения за промени във финансовата политика, включително и за увеличаване на данъка върху банковите застраховки и транзакциите, прилаган към потребителските заеми. Той ще бъде увеличен от 10% на 15%.

Регистрационната такса за мобилни телефони, донесени от чужбина, нараства с 228% - до 20 000 турски лири (765.74 долара). 

Другата промяна във финансовите правила предвижда изплащането на дивиденти за собствени акции, закупени от компаниите, регистрирани на фондовата борса в Истанбул, да бъде освободено от данък при източника.

Ходовете на правителството идват след внасянето на проектозакон в парламента по-рано тази седмица, който предвижда увеличение на корпоративния данък от 20% на 25%, главно за финансиране на възстановяването от големите земетресения, които удариха страната през февруари.

Земетресенията в Южна Турция отнеха живота на над 50 000 души, оставиха милиони без дом, разрушиха стотици хиляди сгради и нанесоха сериозни щети на инфраструктурата. Възстановяването може да струва повече от 100 милиарда долара.

Правителството обеща да възстанови над 600 000 домове за хора, останали без жилища заради земетресенията. Очаква се повече от половината да бъдат готови още през 2023 г. 

Проектозаконът предвижда и увеличение на корпоративния данък за банките и финансовите институции до 30% от сегашните 25%.

С цел насърчаване на външната търговия, законопроектът ще въведе 5 процентни пункта отстъпка от корпоративния данък върху приходите на фирмите от износ. 

Допълнителни данъци ще постъпят и от моторните превозни средства, които ще бъдат регистрирани до края на годината. Според проектозакона, еднократното доплащане ще бъде в размер на начисления данък върху МПС за 2023 г.

В същото време, управляваната от Министерството на финансите част от защитената с валута схема за депозитни сметки в турски лири ще бъде прехвърлена към централната банка.

Разкрита в края на 2021 г. и известна с акронима си KKM, схемата се опитваше да задържи тегленето на чуждестранна валута, като насърчаваше хората да държат спестяванията си в лири чрез гаранции за компенсиране на загубите от спада на националната валута.

Съгласно нея, правителството и централната банка компенсират вложителите в лири за загуби поради обезценяване.

Миналата година правителството изплати 92.54 милиарда турски лири (3.6 милиарда долара) от бюджета на вложителите със спестявания в лири по въпросната схема.    

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !