По-малко от две минути и много груба сила са необходими на петима мъже, за да откраднат шестцифрена сума в евро.

В края на миналия месец в 2.30 часа през нощта те залагат взривни устройства близо до четири банкомата във фоайе на банка в спокойно предградие на Франкфурт. След поредица от взривове, събират парите сред отломките и се оттеглят с висока скорост с автомобил.

Това нападение е част от престъпна вълна, която продължава в Германия от повече от две години, тероризирайки жителите със среднощни взривове от големите градове до малки градчета и селца.

През миналата година са взривени около 496 банкомата, което е с 27% повече, в сравнение с 2021 г., информира FT, позовавайки се на данни на Федералната криминална полиция (BKA).

Страната се превърна в „кота нула“ в Европа за нападателите на банкомати, които се възползваха от фрагментираната банкова система и децентрализираните полицейски сили, както и от предпочитанията на германците да използват кеш пред банкови карти и дигитални разплащания.

С над 55 000 банкомата, заредени в банкноти с висока деноминация, които да подхранват това търсене, средната сума при тези нападения достига 100 000 евро през миналата година. Това повишава финансовите разходи с 53% на годишна база до 30 млн. евро, казват от BKA.

“Бомбените нападения срещу банкомати са съвременните банкови обири,” казва Даниел Мут, заместник-ръководител на криминалната полиция в Есен, допълвайки, че тези обири са станали “прекалено лесни” за професионални престъпни групи, които се целят в отдалечени и слабо защитени банкомати.

Повечето от престъпниците са нидерландци, според високопоставени германски полицейски служители. Те са на възраст между 18 и 35-годишни, корените им са от мароканско-нидерландската общност и живеят в Утрехт, където обирите на банкомати са развиваща се индустрия.

До 1 000 души в района са свързани с обирите на банкомати

Намаляването на броя на устройствата в Нидерландия и Франция и оборудването на оставащите машини със системи за защита с лепило, които могат да превърнат банкнотите в купчина безполезна хартия, насочва вниманието на престъпниците към Германия.

Германците с много по-голяма неохота ползват дигиталните разплащания от своите съседи. Над 50% от участниците в проведено наскоро проучване казват, че предпочитат да използват кеш, когато пазаруват, което обвързва банковите клонове с физическите банкноти.

Провинциите, които са близо до Нидерландия, като Северен Рейн-Вестфалия, понасят по-голяма част от атаките тази година. Към началото на юли тя е лидер по нападения на банкомати от страна на нидерландски престъпни групировки през 2023 г.

Обирджиите на банкомати предприемат значителни рискове. Те работят със силно експлозивни материали, които нанасят поражения на банковите клонове и банкоматите, като периодично се самонараняват сериозно.

Шофьорите, с които се измъкват, са също толкова безразсъдни, като в някои случаи шофират с до 300 км/ч. “Понякога изключват светлините си или влизат в насрещното платно на магистралата,” казва Тимо Гьотлих, ръководител на специална група в полицията в Есен.

Често багажниците на тези коли са пълни със стотици литри гориво, за да се избягват спирания на бензиностанции за презареждане. “Тези автомобили на практика са движещи се бомби,” допълва той.

Полицията, сама по себе си, е недостатъчна

“От 2015 г. са направени над 200 ареста, но цялостният ефект върху престъпната дейност е много ограничен,” казва Адам Шмиц, старши полицейски служител в Дюселдорф. “Имаме нужда от общи усилия от страна на полицията и банковата индустрия, за да изкореним този тип престъпление.”

Тъй като всяка от 16-те германски провинции има собствени децентрализирани полицейски сили, властите не могат да разработят последователна национална стратегия.

Банковата система на страната също е фрагментирана, като в Германия има не по-малко от 1 500 независими банки. Това затруднява бързото въвеждането на стандарти за сигурност на банкоматите на национално ниво.

“Заради федералната ѝ структура, реакцията на Германия може да бъде малко по-сложна от тази в други държави,” казва Шмиц.

Нидерландските нападатели са трудни за залавяне

Много от тях са организирани в неформални мрежи. Те анализират неуспешни опити и арести, за да се поучат от минали грешки, което ги прави още по-неуловими, казва Шмиц. “Престъпниците действат много професионално и дисциплинирано,” допълва той.

В Есен и Северен-Рейн Вестфалия полицейските сили призовават банките да заключват фоайетата с банкоматите си нощем и да използват висококачествени системи за наблюдение.

Те също така са насърчавани да инсталират димни завеси, които покриват мястото на експлозията с дим и затрудняват намирането на банкнотите сред отломките.

Федералните и регионалните власти заплашват с въвеждането на нови закони, с които да принудят банките да защитават по-добре банкоматите си, ако секторът не подобри способностите си в това отношение.

Въпреки това системите за защита с лепило все още не са одобрени за употреба в Германия заради рисковете, които крият за здравето и безопасността, а банковата индустрия е скептично настроена, че може да спечели тази въоръжена битка.

Deutsche Bank инвестира “сериозно” в това банкоматите да бъдат по-сигурни, като ръководителят парично управление в банката Рене Дево казва, че “няма решение, което да гарантира успех”, защото индустрията е изправена пред силно усъвършенствани престъпни групи, които “горят от желание до получават пари безплатно”.

Тези групи се адаптират бързо. Например, те преминават от газообразни към твърди експлозиви, след като банкоматите бяха укрепени. И докато търсят начини за справяне с атаките, банките казват, че трябва да ограничат и потенциалните опасности за клиенти и служители при случайното активиране на системите за защита.

“От икономическа гледна точка, няма логика всеки банкомат да бъде превръщан във Форт Нокс,” казва Йорг Шмийзе, директор на Асоциацията на германските банки.

В Есен полицията започва да мисли като нападателите на банкоматите. Работна група набелязва високорискови места и чертае вероятни маршрути за бягство, в това число какви кръстовища и магистрали трябва да бъдат блокирани веднага след такъв взрив.

Тези усилия вече дават резултати, като в края на юни полицията успява да залови чрез блокада четирима нидерландци на възраст между 27 и 32 г., които в момента очакват съдебен процес в Германия. Часове след арестите нидерландската полиция пък нахлува в домовете им в района на Утрехт.

Съдебните власти в Германия започват да изправят нападателите пред съда по обвинения в опит за убийство, които се наказват с до 15 г. затвор. Те изтъкват като причина опасността за жителите и за случайни минувачи при взривяването на банкоматите.

33-годишен германски гражданин, който организира взривяването на четири банкомата, беше осъден по-рано през годината на 9.5 г. затвор. “Имаме изключителния късмет, че досега никой не бе тежко ранен или убит,” казва Гьотлих.

Спестовната банка Frankfurter Sparkasse, чийто клон беше такуван през юни, следи банкоматите си с камери от централна контролна зала. Това обаче засега не носи сериозен успех.

От ноември насам в един на всеки 10 клона на банката във Франкфурт е имало взривявания на банкомати. Нанесените поражения са толкова сериозни, че нито един от тях не е отворил след това.