С нарастването на геополитическото напрежение и все по-належащата климатична криза, Европейският съюз се стреми да подобри енергийните връзки между държавите членки.

Като действа в съюз, а не като фрагментиран блок, ЕС ще може да „повиши сигурността на доставките на електроенергия и да интегрира повече възобновяеми енергийни източници в енергийните пазари“, според Европейската комисия.

Според Международната агенция по енергетика (МАЕ), вносът и износът на електроенергия между европейските страни членки на ОИСР са се увеличили значително през последните две десетилетия.

Кои страни обаче имат най-високи нетни нива на внос – което означава, че купуват повече електроенергия, отколкото продават? И кои страни са нетни износители, продавайки повече електроенергия, отколкото купуват?

По данни на Евростат, от 35 европейски държави през 2024 г. 13 са били нетни износители на електроенергия, докато 21 са били нетни вносители. Само една държава - Кипър, не е отчела внос на електроенергия.

Зависимост от вноса

Основният начин да се види доколко една държава зависи от вноса на електроенергия е като се разгледа нетният внос като процент от общото потребление на електроенергия.

Ако този процент е положителен, това означава, че страната внася повече електроенергия, отколкото изнася, докато отрицателна стойност показва, че страната изнася повече, отколкото внася.

Сред 35-те държави през 2024 г. „нетният внос като процент от електроенергията, налична за крайно потребление“, е средно -0.5% в ЕС. Това означава, че средно страните от съюза изнасят повече, отколкото внасят.

Най-висок нетен износ в Швеция и Франция

В няколко държави нетният износ на електроенергия надвишава вноса. Швеция държи най-силната позиция с -27%, следвана отблизо от Франция с -22%.

Словения (-19%), Норвегия (-14%), Словакия (-13%), Чехия (-12%) и Австрия (-10%) също са силни износители на електроенергия. И България (-3.1%) е в групата държави, в които нетният износ надвишава вноса.

Сред четирите най-големи икономики на ЕС, Франция (-22%) и Испания (-4%) са нетни износители, докато Германия (6%) и Италия (18%) са нетни вносители.

Жак Персебоа, почетен преподавател в университета в Монпелие, отбелязва, че страните нетни износители са тези със значително производство на водноелектрическа енергия, като Швеция и Норвегия, или с голям ядрен парк, като Франция и Швеция.

Страните нетни вносители пък са тези с висок дял на непостоянни възобновяеми енергийни източници, тъй като те внасят много електроенергия, когато няма вятър или слънце.

Възможни са годишни колебания

Цифрите могат да варират значително от година на година, както е видно при сравняване на данните за 2024 г. и 2023 г.

Гърция (+10%), например, е била нетен вносител през 2023 г., но става нетен износител (-0.6%) през 2024 г. По подобен начин нетният процент на внос на Хърватия се увеличава рязко от 10% на 26% през същия период.

Експертите също така посочват като фактор и енергийния микс, и моделите на потребление на електроенергия при тези колебания.

Джон Спрингфорд, асоцииран сътрудник в Центъра за европейски реформи (CER), казва, че страните, които разчитат на природен газ за определяне на цената на електроенергията, са склонни да внасят повече електроенергия.

„Държавите, в които газът по-често е маргинален производител, са по-големи нетни вносители. Тъй като цената на газа е по-висока и те използват газ по-често, тези страни внасят повече от електроцентрали с по-ниски разходи за производство в чужбина“.

Рина Боле Целер, ръководител на програмата за енергийна политика на ЕС в Agora Energiewende, отбелязва, че Германия е била нетен износител на електроенергия в продължение на две десетилетия, преди да стане нетен вносител през 2023 г. Това продължава и през 2024 г.

Причините за тази промяна включват „по-високите цени на въглеродните емисии, които направиха германските въглища по-малко конкурентоспособни на европейския пазар“ и „извеждането от експлоатация на три ядрени реактора“, казва Целер.

Развитието на сектора на възобновяемата енергия в съседните страни също така е увеличило предлагането на продукти на по-ниски цени, допълва тя.

Италия е най-големият вносител по нетен обем

Ако се разглежда нетният обем на търговията с електроенергия, две големи икономики са на противоположни полюси. Италия е най-големият нетен вносител с 51 000 GWh, следвана от Германия с 26 269 GWh през 2024 г.

За разлика от тях, Франция е най-големият нетен износител на електроенергия в абсолютни стойности с 89 851 GWh, следвана от Швеция с 33 435 GWh.

„Франция се превърна в най-големия износител на електроенергия в света през 2024 г. с нетен износ на електроенергия в размер на рекордните 90 TWh, което съответства на повече от годишното потребление на електроенергия на Белгия“, казва Целер.

Това се дължи главно на възстановяването на ядреното производство и 10% увеличение на производството на възобновяеми енергийни източници.

България е сред страните износителки на електроенергия с 987 GWh за 2024 г., като в региона изпреварва по този показател Турция (985 GWh), Гърция (307 GWh) и Черна гора (156 GWh). Румъния и Сърбия са нетни вносители с 2 958 GWh и 520 GWh, респективно.

Когато слънцето в Германия залязва, вятърът в Дания се усилва

„Трансграничната търговия с електроенергия е ключова характеристика на европейската енергийна система. Такива борси правят електроенергията по-евтина за европейските домакинства и промишленост, като същевременно са най-евтиният начин за гарантиране на сигурността на доставките“, казва Целер.

Това също така улеснява интеграцията на променлива възобновяема енергия, чието производство варира, в зависимост от времето, като по този начин намалява емисиите от енергийния сектор, добавя тя.

„Например, производството на вятърна енергия в Дания може да се увеличи, когато производството на слънчева енергия в Германия намалее вечер“.