Дълбоководните октоподи обикновено са самотни същества, обитаващи студени води.

Откриването през 2018 г. на хиляди осемкраки главоноги на над 3 км под повърхността на океана озадачи и очарова в еднаква степен морските учени.

Консорциумът от октоподи се групира около хидротермален отвор в морското дъно, откъдето изтичат топли, богати на химикали течности, на около 3200 метра в среднощната зона – част от океана, потънала в постоянна тъмнина.

Градината на октоподите — открита на малък хълм близо до подножието на изгасналия подводен вулкан Дейвидсън Сиймаунт, разположен на 128.7 километра югозападно от Монтерей, Калифорния — е пълна с представители на вида Muusoctopus robustus.

Той е наречен перлен октопод от изследователския екип заради начина, по който изглеждат животните, докато са обърнати с главата надолу, защитавайки яйцата си.

Находката е най-голямото известно струпване на октоподи на планетата - изследователите преброяват повече от 6000 октоподи само в един сегмент от мястото.

„Смятаме, че там може да има 20 000 октопода. И въпросът е защо са там? Защо се събират? Изглежда, че топлите води, които излизат от тези извори, са ключът към това защо тези животни се размножават там“, казва Джим Бари, старши учен в Monterey Bay Aquarium Research Institute.

Изследователите смятат, че октоподите мигрират към дълбоководните термални извори в такъв брой, за да се чифтосват и да гнездят, според ново проучване, публикувано в списание Science Advances.

След като снесат яйца, бъдещите майки ги пазят от хищници. По-високите температури ускоряват ембрионалното им развитие.

„Много дългите периоди на мътене увеличават вероятността яйцата да не оцелеят. Като гнездят в хидротермални извори, октоподите дават предимство на потомството си“, обяснява Бари, който е водещ автор на изследването.

Температурата на околната вода на 3200 метра е 1.6 градуса по Целзий, но тази в пукнатините на градината с октоподите е около 11 градуса.

Подводна технология

Изследователите използват най-съвременна подводна технология, за да разгадаят градината на октоподите.

Дистанционно управляема подводница прави 14-дневни гмуркания до мястото между 2019 г. и 2022 г., заснемайки видео с висока разделителна способност на октоподите и картографирайки градината с резолюция от метър.

Тя поставя камера и сензори за измерване на температурата и нивата на кислород за дългосрочни наблюдения на поведението на октоподите. Камерата записва изображение на всеки 20 минути, правейки около 12 200 снимки от март 2022 г. до август 2022 г.

С помощта й учените разбират защо октоподите са привлечени от мястото. Белези и други отличителни черти им позволяват да наблюдават отделните октоподи и развитието на техните потомства.

Наличието на възрастни мъжки и женски, развиващи се яйца и излюпени малки показва, че мястото се използва изключително като терен за размножаване и развъдник. Екипът не наблюдава индивиди със среден размер или доказателства за хранене.

Проучването установява още, че яйцата се излюпват за по-малко от две години - много по-бързо, отколкото екипът очаква. Един вид дълбоководен октопод мъти яйцата си четири години и половина.

Смята се, че далеч от хидротермалните извори при температури, близки до точката на замръзване в дълбокото море, периодите на мътене на яйца продължават няколко години.

„Въпреки че е рисковано да мътиш в тази топла вода, по-краткият период е предимство, което гарантира високи нива на излюпване“, казва Бари.

Разкриване на мистериите на жизнения цикъл на октоподите

Изследователите смятат, че топлината от термалните извори повишава метаболизма на женските октоподи и техните яйца, намалявайки времето, необходимо за инкубация и нвероятността яйцата да бъдат изядени от хищници.

Не е ясно обаче дали тази топлина е абсолютно необходима за този вид, за да се възпроизвежда и гнезди, или е нещо, от което те просто се възползват.

Изследователите ще продължат да изучават мястото, търсейки обекти с подобна геология, които биха могли да станат домове на други градини с октоподи, въпреки че дълбоководното изследване е много скъпо.

Октоподите са известни като самопожертвователни родители - след като снесат яйцата си, те спират да се хранят и обикновено умират, докато малките се излюпят.

Мъртвите октоподи и уязвимите новоизлюпени осигуряват пиршество за безгръбначни животни, като морски анемонии и морски звезди, които живеят рамо до рамо с мътещите октоподи.

Изследователите са документирали общо четири дълбоководни градини с октоподи до момента - две край бреговете на Централна Калифорния на планината Дейвидсън и две край бреговете на Коста Рика.