Нивата на водата в езерото Титикака – най-високото плавателно езеро в света и най-голямото в Южна Америка, рязко намаляват след безпрецедентна зимна гореща вълна.

Шокиращият спад засяга туризма, риболова и селското стопанство, на които местните хора разчитат, за да изкарват прехраната си, посочва CNN.

„Не знаем какво ще правим от сега до декември, защото водата ще продължава да намалява“, казва 63-годишният Назарио Чарка, който живее на езерото и превозва туристи из водите му.

Посетителите отдавна са привлечени от сините води и откритото небе на най-голямото езеро в Южна Америка, което се простира на повече от 8 300 квадратни километра през границата на Перу и Боливия.

Понякога описвано като „вътрешно море“, то е дом на местните общности аймара, кечуа и урос и се намира на надморска височина от около 3800 метра в централната планинска верига на Андите, което го прави най-високото плавателно езеро в света.

Изключителната надморска височина също така излага езерото на високи нива на слънчева радиация, което засилва изпарението и представлява по-голямата част от загубите на вода.

Повече от три милиона души живеят около водоема, разчитайки на водите му за риболов, земеделие и привличане на туристи, които стимулират икономиката на иначе маргинализирания регион. Сега езерото е изложено на риск да загуби част от тази магия.

Въпреки че е известно, че нивата на водата варират всяка година, тези промени станаха по-екстремни поради климатичната криза. Рекордна зимна гореща вълна доведе до повишено изпарение, намаляване на нивата на езерото и влошаване на водния дефицит, причинен от сушата, според метеоролога на CNN Тейлър Уорд.

Сиксто Флорес, директор в Националната служба по метеорология и хидрология на Перу за региона Пуно, казва, че валежите в района са с 49% по-ниски от средните от август 2022 г. до март 2023 г. - период, който включва дъждовния сезон, през който нивата на водата обикновено се възстановяват.

Флорес посочва, че до декември нивата на водата ще се насочат към най-ниските регистрирани стойности от 1996 г., ако езерото се изпарява със същата скорост, както обикновено през следващите няколко месеца, което той описва като „много сериозно“ положение.

Това е част от „постепенен спад“ на нивата на водата в езерото през последните години, а скорошно проучване, което изследва сателитни изображения от 1992-2020 г., показва, че Титикака губи около 120 милиона метрични тона вода годишно, което се дължи главно на промените във валежите и оттичането.

Общностите, които разчитат на риболова, се борят със спада, тъй като ниските нива на водата увеличават проблемите: намаляващи рибни запаси поради замърсяване и свръхулов.

Селското стопанство също е засегнато от сушата, като регионалните власти съобщават, че посевите са пострадали сериозно през последния сезон на прибиране на реколтата. По-голямата част от културите от киноа и картофи - и двете основни местни култури, са засегнати, както и овесът, използван за храна на добитъка.

Туристическата индустрия също претърпя удар, след като лодките, използвани за превоз на посетители около езерото, бяха блокирани от отдръпващите се води.

„Изключително притеснени сме най-вече, защото нивото на водата пада много в момента“, казва 36-годишният Джулиан Хуатамарка, който продава местно изработен текстил на посетителите на остров Такиле. „Искаме туристите да се върнат, особено чуждестранните“, допълва той.

Регионът Пуно, който обхваща цялата перуанска страна на езерото Титикака, отдавна е известен като неразвита и маргинализирана част от страната.

Съвсем наскоро икономиката му беше ударена от ефектите на пандемията и вълна от социални вълнения.

Пуно се превърна в епицентър на демонстрации, призоваващи за оставката на президента Дина Болуарте, основаващи се на възмущение, развило се поради десетилетия неравенство, обвинения в корупция и стагнация в жизнения стандарт.

Хуатамарка казва пред CNN, че туристите не са пътували до региона по време на протестите. „Те бяха малко уплашени“, допълва той.

Мъжът посочва още, че много хора са напуснали района през последните години, особено по време на пандемията, за да задоволят основните си нужди, като храна.

А скорошната история предполага, че продължаващата суша може да накара повече хора да напуснат домовете си - предишна суша през 1991 г. предизвиква вълни от миграция заради срива в местната икономика и липсата на прехрана.

За други, като Чарка, сушата нарушава начина на живот. Той е част от местната група Урос, обитаваща острови, направени от изсушена тръстика тотора, плуваща по езерото.

Векове наред Урос са вплитали тръстиката в острови и са я използвали за направата на сгради и лодки, но Чарка е загрижен, че по-ниските нива на водата означават, че има по-малко налична тръстика.

„Това ще продължи да ни засяга, няма да има повече тотора, островите се влошават, това е, което ни тревожи“, казва той пред CNN.

Pixabay
Pixabay

Гледайки към бъдещето е трудно да се види светлина в тунела.

В момента е в ход Ел Ниньо - природен феномен, белязан от по-високи от нормалните температури в тропическия Тихи океан, който може значително да промени времето над Южна Америка.

Гриния Авалос, заместник-директор по климатология в Националната служба по метеорология и хидрология на Перу, казва, че се очаква тези по-високи температури да продължат поне до февруари 2024 г.

„Тези условия ще допринесат за по-ниските нива на дъжд в района на Андите“, допълва тя.

За Конър Бейкър, анализатор в International Crisis Group, ситуацията изисква дългосрочни действия за защита на онези, чиято съдба зависи от езерото.

„Въпреки че колебанията в нивата на водата са свързани с променливостта на климата и естествените процеси, изменението на климата засилва необходимостта от устойчиви стратегии за управление“, казва той.

„Местните общности, които разчитат на езерото за препитание, са особено уязвими, което подчертава неотложната необходимост от справяне с предизвикателствата, породени от по-интензивните колебания в нивото на водата,“ според експерта.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !