Развиващите се страни са изправени пред "тиха" дългова криза заради въздействието на високите лихвени проценти в САЩ върху крехките им финанси, предупреждава Световната банка.

След рязката разпродажба миналата година, предизвикана от бързото покачване на световните лихвени проценти и силния долар, дългът на нововъзникващите пазари в чуждестранна валута не успява да възстанови загубените позиции, тъй като инвеститорите очакват разходите по обслужването на заемите да останат по-високи по-дълго от очакваното. 

Към момента над 23% от нововъзникващите и развиващите се страни имат разходи по задърженията, които са с над 10 процентни пункта по-високи от тези на САЩ. През 2019 г. този дял е под 5 на сто, показват още данните на Световната банка, цитирани от Financial Times. 

Високите лихви в САЩ удрят малките икономики

От институцията предупреждават, че това е показател за стреса, на който са подложени тези икономики. В резултат на това лихвените плащания по дълга, като дял от държавните приходи, са на най-високото си ниво поне от 2010 г. насам. 

Цикълът на затягане на паричната политика беше кошмар за страните с по-ниски доходи и високи нива на дълг, коментира пред FT заместник-главният икономист на Световната банка Айхан Косе. 

"Като се имат предвид предизвикателствата, пред които са изправени тези икономики по отношение на прехвърлянето на дългови задължения, ние смятаме, че в момента е налице тиха дългова криза", казва Косе. 

Очаква се негативният ефект от по-високите разходи по заемите да бъде особено остър за страните с по-ниски доходи, като се има предвид, че много от тях натрупаха големи дългове по време на пандемията от COVID-19. 

По-високата доходност по държавните ценни книжа означава по-големи лихвени плащания по новоемитираните дългове, което може да повиши съотношението им спрямо брутния вътрешен продукт, ако правителствата вземат повече заеми, за да финансират тези плащания.

Доходността на облигациите се движи обратно пропорционално на тяхната цена. 

Средният брутен държавен дълг на развиващите се пазари и страните със среден доход ще достигне 78% БВП до 2028 г., според прогнозите на МВФ, в сравнение с малко над 53% десетилетие по-рано.

Докато много от най-големите развиващи се икономики успяват да се справят сравнително добре с по-високите разходи по заемите, по-малките страни с по-крехки финанси изпитват затруднения.

"Това е среда, в която само по-силните икономики могат да си позволят да вземат заеми в долари“, казва Брад Сетсер, старши сътрудник в Съвета по международни отношения.

Какво следва?

Ако лихвените проценти останат по-високи за продължителен период от време, разходите по заемите вероятно ще намалят икономическия растеж, което ще затрудни икономиките да излязат от дълговия стрес, казват още икономистите.

Това е особено тревожно за страни, като Египет и Кения, всяка от които има облигации с падеж през следващата година. Те ще са изправени пред трудната перспектива да се опитат да рефинансират при по-висока доходност.

"По-високите разходи за финансиране с течение на времето ще отслабят фискалните дефицити, така че страните ще трябва да затегнат коланите, за да избегнат повишаване на съотношението на дълга“, прогнозира анализаторът на Bank of America Лукас Мартин.

По думите му това може да бъде сложно в държави, в които и без това има умора от мерките за икономии.

По-високите лихвени проценти в САЩ също така намаляват способността на развиващите се икономики да намалят собствените си лихви, дори когато вътрешната инфлация е спаднала, тъй като това може да отслаби техните валути и да доведе до инфлация чрез поскъпване на вноса.

Някои от тези държави реагираха много по-бързо от западните централни банки на заплахата от инфлация през 2021 г. и вече започнаха да намаляват лихвите.

Но други, включително Унгария и Чили, забавиха темпото, с което съкращават лихвените нива през последните месеци, отчасти за да подкрепят своите валути. 

Обемът на дълга в чуждестранна валута, емитиран на нововъзникващите пазари, намаля драстично през последните две години, тъй като цената на заемите се повиши.

Развиващите се пазари са емитирали дългови инструменти в чуждестранна валута за около 360 млрд. долара тази година, според Dealogic, след като пласираха 380 млрд. долара през 2022 г. За сравнение, във всяка от предходните три години са емитирани между 700 и 800 млрд. долара.

Издаването на нови държавни ценни книжа беше засегнато от липсата на търсене, тъй като инвеститорите предпочитаха емитенти с висок кредитен рейтинг, както и от намаляващото предлагане, тъй като много държавни ценни книжа с нисък кредитен рейтинг загубиха достъп до пазара по време на бързото повишаване на лихвите в САЩ през последните 18 месеца.