Бързото увеличение на заплатите в Централна и Източна Европа може да подкопае конкурентното предимство на региона.

Доходите се повишават с двуцифрени темпове в много държави на Стария континент през последните години, но производителността до голяма степен е в застой, се посочва в становището на институцията.

Алфред Камер, ръководител на европейския отдел на МВФ, коментира пред Financial Times, че тенденцията може да създаде проблем с конкурентоспособността за регион, който се е облагодетелствал от привличането на производствата на много западноевропейски компании.

Камер припомня, че високите увеличения на заплатите отдавна са се превърнали в "норма" за региона, но тези, наблюдавани през последните години, са от различен калибър. По думите му те не са съпроводени със съответното повишаване на производителността. 

Заплатите растат с двуцифрени годишни темпове в голяма част от Централна и Източна Европа през второто тримесечие на годината - от 16.9 на сто в Унгария до 9.9 на сто в Словакия, като регионът оглавява класацията на ЕС за най-силен ръст на доходите и изпреварва средните темпове в Общността, които възлизат на 4.5 на сто. Инфлацията в голяма част от региона също значително надхвърля средната за ЕС.

Очаква се заплатите да нараснат със среднопретеглена стойност от 11% за 2023 г., забавяйки се до 7% през следващата година и 6% през 2025 г., според прогнозата на МВФ.

Становището на МВФ обаче се разминава с тази на източноевропейските правителства, които отдавна отчитат ръста на заплатите като едно от големите предимства на членството в Европейския съюз. 

Досега тези печалби за работниците в региона бяха съчетани с подобрения в производителността, като конкурентоспособността на работната сила в региона спомогна за привличането на огромни преки чуждестранни инвестиции, включително и на водещите западноевропейски производители на автомобили.

Но в някои страни, включително Румъния или Полша, милиони работници емигрират на запад, което води до затягане на пазара на труда и създава благоприятна почва за онези, които остават, да поискат значително увеличение на заплатите.

МВФ изтъква, че правителствата в региона трябва да намалят бюджетните дефицити и да приложат мерки за подобряване на професионалната мобилност, увеличаване на участието в работната сила и повишаване на производителността.

Местните лидери имат други намерения

Новото коалиционно правителство в Полша, оглавявано от Доналд Туск, се очаква да повиши допълнително заплатите в отговор на силния натиск от страна на синдикатите, които твърдят, че високата инфлация е засегнала тежко техните членове.

Хиляди държавни служители демонстрираха във Варшава през септември, за да поискат увеличения на заплатите. В отговор Туск и неговите партньори обещаха да вдигнат възнагражденията в публичния сектор с 20%. 

МВФ заяви, че се очаква "меко приземяване" за по-голямата част от европейската икономика, като предвижда инфлацията да продължи да спада стабилно, а икономическият растеж - да регистрира умерено възстановяване до 1.3% тази година и 1.5% през следващата година.

Икономистите на фонда отправят и друго предупреждение - ако централните банки започнат да намаляват лихвените проценти твърде рано, може да "възпламенят" отново инфлацията, което да доведе до още по-болезнена поредица от повишения на лихвите. 

Миналия месец Европейската централна банка запази лихвените си проценти непроменени за първи път от 15 месеца насам, но някои централни банки в страни, които не са в еврозоната, наскоро започнаха да намаляват лихвите, включително тези в Полша и Унгария.

„Лихвите трябва да останат високи, близо до настоящите си нива, през 2024 г., за да бъдат постигнати инфлационни цели на централните банки през 2025 година“

Инфлацията в Западна Европа ще спадне от 5.8% тази година до 3.3% през следващата година, прогнозира МВФ, добавяйки, че ръстът на потребителските цени в европейските развиващи се икономики ще спадне от 11.9% тази година до 5.8% през следващата година.