Настанилото се напоследък спокойствие на пазарите на облигации на най-задлъжнелите държави от еврозоната може бързо да премине в смут през 2024 г., ако инвеститорите, които вече се притесняват от устойвичостта на дълга и високите лихви, бъдат изплашени от по-строгите бюджетни правила след пандемията.

Анализатори смятат, че бюджетната криза в Германия ще означава по-строга фискална политика в най-голямата икономика от еврозоната през 2024 г., което би могло да засили натиска върху не толкова богатите страни членки на блока да контролират по-сериозно своите финанси.

Това би могло да обърне една тенденция по отношение на спреда в доходността по облигаците на по-задлъжнелите държави - като Италия, и по-богатите държави от "ядрото" на еврозоната.

Доходността на италианските 10-годишни облигации в момента е около 173 базисни пункта по-висока, в сравнение с тази по германския дълг, или с 38 базисни пункта по-малка, отколкото преди година, докато разликата между доходността по португалските и германските облигации се е свила с 34 базисни пункта.

Междувременно, доходността по френските държавни облигации е с 58 базисни пункта по-висока от тази по германските, или с 5 базисни пункта повече, в сравнение с преди година.

Инвестиционната банка BofA обаче предупреждава, че огромното дългово бреме на Италия означава, че тя е "на едно сътресение от заплаха за устойчивостта на дълга".

"Еврозоната трябва да избегне повтарянето на същата грешка, която допусна преди повече от десетилетие, когато и фискалната, и паричната политика бяха прекалено затегнати," казва Рубен Сегура-Кайела, икономист за Европа в BofA.

"Прекалено агресивното едновременно затягане може да заплаши издръжливостта, която периферията и спредовете по дълга ѝ демонстрират досега," допълва експертът.

По време на дълговата криза в Европа в периода 2010-2012 г. лихвите по дълга на някои държави, сред които Гърция, Италия и Испания, скочиха значително, което повдигна въпроси относно това колко лесно биха могли да погасяват задълженията си.

Финансовите министри от ЕС са в процес на преработка на приблизително 30-годишния Пакт за стабилност и растеж, който ограничава бюджетните дефицити до 3% от БВП и дълга до 60% от БВП и налага дисцплинарни мерки за онези, които нарушават правилата.

Тези ограничения не се прилагат от 2020 г. поради пандемията от COVID-19 и нарасналите енергийни цени, а дългът на правителствата за покриването на разходите от тези две кризи стои отчасти зад стремежа за прекрояване на фискалната рамка.

До политическо споразумение може да се стигне още следващата седмица, но окончателното споразумение може да дойде едва след изборите за Европейски парламент в началото на юни.

Някои страни, с ред които и Италия, помолиха за по-мек подход, фокусиран върху икономическия растеж, докато северните страни членки, сред които и Германия, наблягат повече на ограничаването на дълга.

От Европейската комисия първоначално предложиха всяко намаляване на дълга за четиригодишен период да бъде приемливо. Германия настояваше за минимални годишни количества, които биха били еднакви за всички.

"Новите правила трябва да се отдалечат от 'универсалния размер за всички' и числените цели, докато в същото време оставят място за справяне с дългосрочните предизвикателства пред региона," казва Сегура-Кайела от BofA.

Финансите на самата Германия са в безпорядък след съдебно решение от миналия месец, че решението на правителството да използва 60 млрд. евро неизползвани COVID средства за климатични разходи е неконституционно.

Берлин трябваше да замрази бюджетните си планове за тази и следващата година и да се откаже от самоналожения таван на дълга, известен като "дълговата спирачка" за още една година.

"В настоящата ситуация сигналът от Берлин е, че Германия иска да се придържа към дълговата си спирачка. При това положение, постигането на компромис по Пакта за стабилност и растеж може да бъде по-трудно, тъй като има малка вероятност страната да смекчи позицията си," казва Феликс Хюбнер, старши икономист за Германия в UBS.

Анализатори твърдят, че германското общество може да не желае да приеме затягане на местната фискална политика без подобен подход в цяла Европа, което означава по-тежък сценарий за периферията.

Европейската комисия първоначално предложи всяко понижение на дълга за четиригодишен период за приемливо, докато Германия настоява за минимални годишни количества, наричани бенчмаркове, които да са еднакви за всички.

Междувременно, облигационерите разчитат на това, че Европейската централна банка (ECB) ще понижи лихвите след няколко месеца, което би трябвало да подкрепи периферния дълг на еврозоната.

От JPMorgan очакват разликата в доходността по италианските и германските облигации да бъде 175 базисни пункта в средата на 2024 . и 200 базисни пункта до края на следващата година, ако приемем, че подкрепата на ЕЦБ за периферията остане непроменена.

От края на лятото Allianz Global Investors заемат неутрална позиция относно държавните облигации на периферията и очакват спредът между италианските и германските книжа да бъде 180-200 базисни пункта, стига Италия да запази инвестиционния си рейтинг и политиката на ЕЦБ да не се размине с настоящите пазарни очаквания.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !