Бързо нарастващата доходност по щатските държавни облигации, която доведе до глобален скок в разходите за обслужване на заеми, поражда нови рискове за отговарящите за икономическата политика, които се надяват да намалят инфлацията, но без да предизвикат голяма криза.

Световните финансови лидери, които ще се съберат през следващата седмица в Мароко за годишната среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, може да не постигнат съгласие относно точните причини за спада на пазара на облигации, който на този етап изглежда, че отразява повече догадките до какви нива централните банкери ще вдигнат лихвите.

Причината - независимо дали това са високи държавни дефицити, икономиката на Китай или политическите спорове в Конгреса на САЩ, може да не е толкова важна, колкото последиците за световната финансова система, която изглежда вървеше към "меко приземяване" от избуялата след пандемията инфлация.

Централните банкери по света одобриха бързи увеличения на лихвите в отговор на повишаващите се цени, а по време на този цикъл на затягане на паричната политика ръководителите до голяма степен приветстваха коригирането на глобалните финансови условия като свидетелство за по-добро парично и фискално управление в много държави.

След "лятото на устойчивост" обаче икономисти от Goldman Sachs казват, че се появяват "пукнатини", тъй като държавните облигации на развиващите се страни са поставени под натиск вследствие на повишаващата се доходност по щатските държавни ценни книжа – световният безрисков бенчмарк, който привлича средства от други инвестиции с нарастването на лихвите.

Тази седмица доходността по щатските 30-годишни държавни облигации премина нивото от 5% за първи път от 2007 г.

Макар тя редовно да беше над това ниво през първите години от новия век, анализатори твърдят, че трябва да се отбележи скоростта на повишението и най-вече, че то се случва, дори след като Федералният резерв и други централни банки обявиха, че ръстът на лихвите е към своя край.

"Трябва да има притеснения не толкова от нивото, колкото от темповете на промяна," казва пред Reuters Джийн Тануцо от Columbia Threadneedle.

Доходността по дългосрочните щатски държавни облигации е нараснала с близо 1 процентен пункт за последните три месеца, в сравнение с увеличение на лихвите с четвърт процентен пункт от страна на Фед за същия период.

"Този темп на промяна не може да бъде поддържан и ако продължим да се движим в тази посока, тогава ще се наложи Фед да се намеси", за да смекчи удара, казва Тануцо.

Риск от пренасяне на проблемите

Срещите на МВФ и Световната банка предоставят възможност да се направи равносметка на състоянието на световната икономика и са придружавани от доклади за икономическите перспективи и състоянието на световните финансови пазари.

Инфлацията и ефектът от затягането на паричната политика са на фокус, откакто цените започнаха рязко да се покачват през 2021 г.

Последният доклад за глобалната финансова стабилност на МВФ от април показва, че най-притеснителни са рисковете за световната финансова система след няколкото фалита на щатски банки в предходния месец.

Този период обаче премина без пренасяне на проблемите в други сектори и след това перспективите се подобриха, най-вече в САЩ.

Вероятността за продължителен икономически растеж, придружен от понижаваща се инфлация, или така наречения сценарий за меко приземяване, премина от противоречащ на историята стремеж към основното очакване на Фед.

Този вид възможно най-добър изход би имал положителни глобални последици. Ако най-голямата икономика в света избегне рецесията, това би осигурило по-стабилно търсене на износа на други страни, както и по-голяма сигурност със спирането на повишенията на лихвите от страна на Фед.

Бързите движения на финансовите пазари обаче може да се окажат дестабилизиращи, като ефектът може да се усети през повишаващата се доходност по облигациите, по-скъпия долар и възобновяването на ръста на инфлацията в други държави.

"Има ефекти, които може да последват, ако създавате бюджетен натиск, или в крайна сметка, бюджетни кризи в други държави. Мисля, че това е нещо, за което Фед трябва да следи," казва Карън Дайнън, преподавател по икономика в Харвардския университет.

"Този тип кризи биха могли да се пренесат към по-общите финансови пазари, а след това да поставят икономиката под реална заплаха," допълва тя.

Ръководители на Фед все още не виждат такова нещо.

В свои изказвания по-рано през седмицата редица ръководители на регионални подразделения на Фед заявиха, че случващото се на пазара на държавни ценни книжа е в тон с това, което би могло да се очаква от повишението на лихвите от страна на централната банка.

Те смятат, че това не оказва някакъв прекалено голям ефект върху разходите на потребителите или бизнеса, който да оправдава безпокойството дали от централната банка не са прекалили с повишенията на лихвите.

Неочаквано затягане

Скокът в доходността по държавните облигации обаче демонстрира някои от капризите на централното банкиране, които ръководители вероятно ще опитат да разгадаят до следващата седмица.

Ръстът на световната икономика, особено на фона на слабото представяне на Китай, вече се очаква да се забави.

След огромната фискална реакция в световен мащаб на пандемията от коронавирус, много държавни бюджети може би са под прекалено голям натиск, за да може да се реагира със сила на валутна криза или финансова нестабилност, предизвикани от промени в капиталовите потоци вследствие на долара.

Институции, като Фед, могат да контролират лихвените проценти, които имат за цел да определят лихвените нива за други видове ценни книжа.

Пазарите, повлияни от макроикономическите очаквания, перспективите пред инфлацията и фактори, като политически рискове, обаче са тези, които - в крайна сметка, определят дълговите разходи, които се плащат от правителства, компании и домакинства.

Именно тези лихвени проценти биха могли да задвижат или потиснат дадена икономика и да подхранват или ограничават инфлацията.

Въпросът, който стои пред централните банкери, е дали случващото се напоследък на пазарите надхвърля онова, което е необходимо за ограничаване на инфлацията и не е създало нежелани рискове за икономическия растеж.

Движенията на пазарите засега не предполагат разрастваща се криза, заявиха по-рано през седмицата икономисти от Capital Economics, казвайки, че сравненията с миналогодишния катаклизъм при доходността на облигациите на британското правителство или с пазарната ликвидност в началото на пандемията от коронавирус са преувеличени.

Това обаче също така е пазарна среда, която "би могла да се превърне в нещо по-сериозно", ако загубите при облигациите тласнат ключова институция към неплатежоспособност, както се случи с базираната в Калифорния Silicon Valley Bank през март, или пък подкопаят доверието до такава степен, че притежателите на ценни книжа започнат да продават на пожар, пишат още те.

Последствията зависят от това "колко повече и колко бързо ще нарасне доходността при държавните облигации," посочват експертите.

"Големият риск произхожда от неочакваното затягане на финансовите условия", което би поставило под натиск бюджетите на правителства, домакинства и бизнеси, би се прехвърлило към банковите активи и би обърнало посоката на икономическия растеж.