След като прекара 1000 дни на повърхността на Марс, марсоходът Perseverance на НАСА разкри нови подробности за историята на древно езеро и делтата на река на червената планета.

Открити благодарение на подробното му наблюдение на повърхността на небесното тяло, новите данни ще помогнат на учените да подредят пъзела на мистериозното минало на Марс и в крайна сметка, ще им дадат възможност да определят дали някога е съществувал живот там.

Perseverance и неговият хеликоптер спътник Ingenuity кацнаха в кратера Jezero на 18 февруари 2021 г., за да търсят признаци на древен микробен живот.

Роботизираният изследовател е завършил проучването си на делтата на река, някога вливала се в езеро в кратера Jezero преди милиарди години. По пътя си Perseverance е събрал 23 скални проби от различни места в кратера и делтата.

Всяка от тях - с размерите на тебешир и обвита в метални тръби, може да бъде върната на Земята в бъдеще от съвместната мисия на НАСА и Европейската космическа агенция.

Изучаването на пробите би позволило по-подробен анализ с помощта на лабораторно оборудване, което не е възможно да бъде изпратено на Марс на борда на марсохода.

Част от откритията, направени по време на прехода на Perseverance през Марс, бяха споделени на есенната среща на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско, посочва CNN.

След водата на Марс

Марсоходът събира проби, като използва абразивен инструмент, поставен на „ръката му“, за да изстърже скалните повърхности. След това анализира състава на скалата, използвайки своя планетарен инструмент за рентгенова литохимия, известен като PIXL.

Някои от последните скални проби на Perseverance включват силициев диоксид - финозърнест минерал, който помага за запазването на древни вкаменелости и органични молекули на Земята, които могат да се образуват по време на геоложки и биологични процеси.

„На Земята този финозърнест силициев диоксид често се намира на някога пясъчни места“, казва изследователят на НАСА Морган Кейбъл. „Това е вид среда, в която на Земята останките от древен живот могат да бъдат запазени и открити по-късно.“

Някои от скалите включват и желязо, свързано с фосфат - естествен източник на елемента фосфор, който действа като компонент на ДНК и клетъчните мембрани.

В пробите е открит и карбонат. Тези минерали показват богати на вода среди в миналото, действащи като капсули на времето за околната среда на Марс от момента, в който са се образували.

„Избрахме кратера Jezero като място за кацане, защото орбиталните изображения показаха делта – ясно доказателство, че голямо езеро някога е съществувало на мястото.

То е потенциално обитаема среда, а скалите в делтата са чудесна среда за откриване на признаци на древен живот, като вкаменелости, в геоложките записи“, казва професорът по геохимия в Калифорнийския технологичен институт Кен Фарли.

„След задълбочено проучване, събрахме геоложката история на кратера, като начертахме езерната и речната му фаза от началото до края,“ допълва той.

Марсианските скали разказват история

Учените смятат, че кратерът Jezero се е образувал, когато астероид се е ударил в Марс преди 4 милиарда години. Perseverance започва своята мисия, като изучава и взема проби от дъното на кратера скоро след кацането си.

Детективската работа на марсохода помага на учените да установят, че дъното на кратера е направено от вулканична скала, която се е образувала или благодарение на магма, излязла на повърхността, или заради вулканична активност на марсианската повърхност.

Марсоходът се натъква на пясъчник и кал, което предполага, че река се е вливала в кратера милиони години след образуването му. Горният слой от богати на соли камъни е доказателство, че плитко езеро е изпълвало кратера, достигайки 35 км ширина и 30 м дълбочина, преди да се изпари поради някаква климатична промяна.

Perseverance открива доказателства и за камъни, които произхождат от други места на Марс и са отложени в делтата на реката и в кратера от бързо течащи реки.

Пакетът от инструменти на марсохода има способността да открива микроскопични фосилни структури и химически следи, оставени от микробен живот, но досега не се е натъкнал на такива. Въпреки това, геоложките доказателства, които е събрал досега, рисуват примамлива картина.

„Имаме идеални условия за намиране на признаци на древен живот там, където откриваме карбонати и фосфати, които сочат към водна, обитаема среда, както и силициев диоксид, който е чудесен за запазването им“, казва Кейбъл.

Мисията все още не е приключила. Марсоходът ще проучва зона близо до входа на кратера, където река е наводнявала дъното му, оставяйки след себе си отлагания от карбонат.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !