В Обединените арабски емирства водата е по-ценна от нефта. За да задоволи нуждите на жителите в пустинята, страната разчита на скъпи инсталации за обезсоляване и кампании за "засяване" на облаци от самолети, които пръскат частици, предизвикащи валежи.

Ново проучване обаче показва, че може да има и друг начин да се увеличи количеството на валежите - огромни соларни паркове с големина на малък град, които създават собствени метеорологични условия.

Топлината, излъчвана от големите пространства с тъмни слънчеви панели, може да причини възходящи въздушни течения, които при подходящи условия водят до дъждовни бури, осигуряващи вода за десетки хиляди хора. 

"Някои слънчеви ферми в момента достигат необходимия размер и може би предизвикването на подобни ефекти вече не е научна фантастика", казва Оливър Бранч от университета в Хоенхайм, който ръководи проучването, цитирано от списание Science. 

Как се "произвежда" дъжд от слънчеви панели?

Бранч работи в нововъзникваща област, която изучава как възобновяемата енергия може да промени регионалните климатични модели.

В проучване от 2020 г. изследователите са установили, че изграждането на огромни соларни паркове, заемащи повече от 1 милион квадратни километра в пустинята Сахара (каквито едва ли скоро биха могли да бъдат реално построени, защото територията им би била девет пъти по-голяма от тази на държава като България, например), ще могат да увеличат местните валежи и да предизвикат активно развитие на растителността.

Но тези ползи биха дошли на много висока цена. 

"Една евентуална промяна на моделите на вятъра ще изтласка тропическите дъждовни ивици на север, което пък няма да е добра новина за горите в  Амазонка“, казва Женгяо Лу, учен по климата в университета в Лунд и водещ автор на проучването от 2020 г. 

Бранч и неговите колеги имат за цел да проверят дали слънчеви ферми с по-реалистични размери могат да променят локалния климат.

За да направят това, те използвали водещ метеорологичен модел на Националния център за атмосферни изследвания на САЩ, който може да отчита промените в земната повърхност. Те моделирали слънчевите ферми като почти черни полета, които абсорбират 95% от входящата слънчева светлина.

Когато площта им надхвърля 15 квадратни километра, повишената топлина, абсорбирана на повърхността, в контраст с отразяващия лъчите пясък, който ги заобикаля, значително увеличава възходящите потоци или т. нар. конвекция, която стимулира образуването на облаци.

Само конвекцията обаче не е достатъчна - необходим е и източник на атмосферна влага. Моделът показа, че влажните ветрове от голяма надморска височина от Персийския залив биха били достатъчни, за да предизвикат подобен ефект.

Когато условията са налице, според модела, един соларен парк от 20 квадратни километра би увеличил валежите с близо 600 000 кубически метра. Ако такива дъждовни бури се появят 10 пъти за едно лято, те ще осигурят достатъчно вода за над 30 000 души годишно. 

Ще проработи ли проектът на практика?

Новото проучване има смисъл и е много стимулиращо, според Лу. 

"Те се насочват към истинско решение. Едно от притесненията обаче е, че симулираните слънчеви панели са по-тъмни от тези, които повечето производители предлагат. Някои от съвременните слънчеви панели дори са отразяващи, тъй като са предназначени да охлаждат околната среда", казва Лу.  

Все пак Оливър Бранч се надява, че идеята може в даден момент да бъде тествана в реални условия. По думите му, соларните панели, които се изграждат в Китай и на други места, са почти достатъчно големи.

Ако бъдат построени на правилните места, няма да отнеме много време, за да се проверят твърденията на учените на практика. 

ОАЕ финансира моделирането на Бранч, но дали ще изпробва схемата в реалния свят, все още не е ясно. Страната е поела ангажимент да проучи потенциалното прилагане на всички стабилни стратегии, като оптимизирането на конвекцията, казва Аля Ал Мазруей, директор на изследователската програма на ОАЕ.

Тя обаче добавя, че засега страната е дълбоко ангажирана със своята програма за "засяване" на облаци, като изпълнява около 300 мисии всяка година.

Бранч и колегите му са идентифицирали други области на света, където схемата може да проработи, като Намибия и мексиканския полуостров Баха.

Те също така се опитват да подобрят реализма на симулациите на слънчевите панели, като ги сравняват с полеви измервания във вече съществуващи соларни паркове. В крайна сметка, той се надява, че потенциалът за "производство" на дъжд ще насърчи повече строителство.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !