В мразовитата сутрин на 15 декември 1799 г. доктор Уилям Торнтън препуска с коня си към Маунт Върнън в щата Вирджиния. Целта му е да стигне навреме, за да спаси президента на Съединените щати Джордж Вашингтон, който боледува от внезапна вирусна инфекция. 

Лекарят е убеден, че може да спаси живота на своя приятел и благодетел. Когато пристига обаче, Торнтън заварва семейството и приятелите на Вашингтон да скърбят до тялото му.

Опечалените казват на шокирания лекар, че е пристигнал твърде късно, за да предотврати смъртта на бившия президент. Дръзкият доктор обаче заявява, че може да го върне към живот.

Кой е Уилям Торнтън? 

Торнтън е смятан за един от гениите на своето време. Той е класическа фигура от Просвещението - персонаж от типа на Томас Джеферсън, който вярва, че науката и разумът могат да решат почти всеки проблем. 

Уилям Торнтън е роден в Британските Западни Индии през 1759 г. Той посещава медицинско училище в Шотландия, преди да се премести в Съединените щати през 1787 г. и да получи американско гражданство.

Въпреки че няма архитектурно образование, Вашингтон избира именно дизайна на брилянтния учен за сградата на Капитолия през 1793 г. и на следващата година го назначава за един от тримата комисари, наблюдаващи строителството в американската столица. 

Като част от своите изследвания на науката за съня, Торнтън записва десетки докладвани случаи на животни и хора, които са били съживени от състояния, в които са изглеждали мъртви. 

Той се присъединява към Кралското хуманно общество, което е основано в Лондон през 1774 г., за да популяризира иновативната медицинска техника за реанимация с дишане уста в уста.

Тя е описана за първи път през 1744 г. от хирурга Уилям Тосак, като целта ѝ е рестартиране на дишането и сърдечния ритъм при жертви на удавяне.

Вашингтон се страхувал да не бъде погребан жив

Във времена, в които лекарите често бъркали коматозните състояние със смъртта, т. нар. тафефобията (страхът от преждевременно погребение) била доста разпространена.

Тя дори довела до изобретяването на "безопасни ковчези", включително и модели с връв, която "обитателят" можел да издърпа, за да активира звънец над земята и да сигнализира, че е бил погребан жив.

Джордж Вашингтон също се опасявал от подобно непреднамерено погребение, докато лежал на смъртния си одър вечерта на 14 декември 1799 г.

Последната инструкция на бащата-основател към неговия секретар Тобиас Лиър била да изчака да минат поне два дни от смъртта му и тогава да го погребат.

Бившият американски президент преживява мъчително последните си 48 часа след заразяване с вирусна инфекция на гърлото, която затруднила преглъщането и дишането му.

Докато Вашингтон бавно се задушава, лекарите в Маунт Върнън източили 40% от кръвта му с вярата, че четирите кръвопускания ще коригират "дисбаланса" на основните вещества в тялото му.

Това била широко разпространена практика през 18-и век, базирана на старите медицински схващания. 

Лекарите се опитали да приложат и други методи, като покривали гърлото му с пшенични компреси, давали му очистителни средства, докато накрая Вашингтон учтиво поискал от тях просто да спрат усилията си и да го оставят да умре на спокойствие. 

Какво искал да направи Торнтън? 

Когато новината за болестта на 67-годишния бивш президент стига до Вашингтон, Торнтън предприема пътуване до Маунт Върнън, където често гостувал на своя приятел.

Въпреки че не е бил личен лекар на Вашингтон и никога не е практикувал медицина след пристигането си в Съединените щати, Торнтън притежавал увереност, че може да го облекчи, като извърши иновативна, но изключително рядка хирургическа техника – трахеотомия.

Торнтън знаел за експерименти с риби, които били връщани към живот след замразяване и замислил възкресението на покойния президент. Той предложил размразяване на тялото и затопляне с одеяла, след това планирал да отвори проход към белите дробове с трахеотомия, за да произведе изкуствено дишане. 

За да компенсира кръвта, взета от Вашингтон, последната стъпка на Торнтън щяла да бъде преливане на агнешка кръв.

Никой друг в Маунт Върнън обаче не споделял увереността на лекаря. По думите на самия Торнтън, някои от присъстващите се съмнявали дали би било редно, дори ако е възможно на теория, да се опитат да върнат към живота човек, който си е отишъл, изпълнен с чест и слава.

Особено след мъчителния край, който преживял Вашингтон, семейството му предпочело да изпълни инструкциите, които той дал на лекарите си предния ден: „Моля да не си правите повече проблеми с мен, оставете ме да си тръгна тихо." 

Къде е погребан Джордж Вашингтон?

Уилям Торнтън не успява в опита си да съживи Вашингтон, но той все пак не се задоволява с това да остави първия президент на страната да почива в мир в Маунт Върнън.

Въпреки че Вашингтон оставя изрични инструкции в завещанието си да бъде погребан в своето имение, Торнтън се надява, че държавният глава ще бъде погребан вместо това в специална гробна камера, която той е проектирал под ротондата на Капитолия. 

Няколко дни след смъртта на Вашингтон президентът Джон Адамс отправя запитване към Марта Вашингтон, която е изпълнител на завещанието на съпруга си, дали би преместила тялото му в Капитолия.

Толкова често разделена от съпруга си приживе, Марта планирала да прекара вечността погребана до него, но скърбящата вдовица отново се съгласява да пожертва желанията си за доброто на страната.

Когато Конгресът научава за желанието на Марта да бъде погребана до съпруга си, той се съгласява да направи място в криптата на Капитолия и за нея.

Заради недостига на средства обаче, както и заради пожара, запален от британските войски по време на войната от 1812 г., строителството на Капитолия се проточва през следващите десетилетия.

С наближаването на стогодишнината от рождения ден на Вашингтон през 1832 г., съпротивата срещу преместването на тялото му нараства. Идеята среща съпротива от жителите на Вирджиния, които смятат, че президентът трябва да остане в имението си.

До ден днешен в гробницата Маунт Върнън се съхраняват останките на Вашингтон, тези на съпругата му Марта, както и на 25 други членове на семейството.