На днешната дата - 27 октомври, през 1858 г. е роден американският президент Теодор Рузвелт. Той управлява Съединените щати в първото десетилетие на 20-и век и остава в историята на страната като един от най-енергичните реформатори. 

Теодор Рузвелт заема ръководния пост в Белия дом след убийството на президента Уилям Маккинли на 14 септември 1901 г. По това време Рузвелт още няма навършени 43 години и до ден-днешен той остава най-младия американец, който някога е заемал президентската длъжност. 

Ранните години

Теодор Рузвелт е роден в богато семейство в Ню Йорк, но като дете често боледувал. В тийнейджърските си години той започва редовно да прави различни физически упражнения, за да подсили организма си.

След като завършва Харвардския колеж през 1880 г., Рузвелт се жени за Алис Хатауей Лий и постъпва в Юридическия факултет на Колумбийския университет, но се отказва от следването си само година след това, за да постъпи на държавна служба. Той е избран в щатското събрание на Ню Йорк на 23-годишна възраст и служи там два мандата - от 1882 до 1884 г. 

Съпругата и майка му умират в един и същи ден през 1884 г. и скърбящият Рузвелт прекарва следващите две години от живота си в своето ранчо в Дакота.

През 1886 г. се кандидатира за кмет на Ню Йорк, но не успява да спечели изборите. Две години по-късно е назначен от президента Бенджамин Харисън в Комисията по граждански услуги като награда за работата му в полза на Републиканската партия. 

След избухването на Испано-американската война през 1898 г. Рузвелт напуска поста си на военноморски секретар, за да стане полковник от Първата американска доброволческа кавалерия, известна като „Суровите ездачи“ (“Rough Riders”).

В Куба той повежда кавалерията в смела атака в битката при Сан Хуан и се завръща в родината си като един от най-популярните герои на войната.

Неочакваният път на Теодор Рузвълт към Белия дом 

Републиканската политическа машина в Ню Йорк хвърля значителни усилия в подкрепата си за Рузвелт, помагайки му да спечели губернаторския пост в Ню Йорк. През 1900 г. нюйоркския републиканец Томас Плат постига договорка с шефа на националната партия Марк Хана Теодор Рузвелт да бъде назначен за вицепрезидент на Уилям Маккинли, за да му попречи да се кандидатира за втори мандат като губернатор. 

Рузвелт води активна кампания в подкрепа на Маккинли, помагайки му да постигне съкрушителна победа над демократите Уилям Дженингс Браян и Адлай Стивънсън.

На 6 септември 1901 г. анархист на име Леон Чолгош застрелва Маккинли на Панамериканското изложение в Бъфало, Ню Йорк. Маккинли загива осем дни по-късно и Рузвелт полага клетва като 26-ия президент на Съединените щати.

Той е само на 42 години, когато встъпва в длъжност, но неговата младост и енергичност незабавно променят публичния образ на президентството.

Рузвелт изразява прогресивното убеждение, че правителството трябва да посредничи между конфликтните сили, включително между капитала и труда, между изолационизма и експанзионистичната доктрина във външната политика, между опазването на природата и икономическото развитие, за  да стабилизира американското общество.

Рузвелт и неговата "честна сделка" 

Теодор Рузвелт нарича вътрешнополитичеката си програма "Честната сделка" („Square Deal“). Тя включва обещание за борба с големите индустриални тръстове, които ограничават свободната конкуренция и търговия.

През 1902 г. неговото правителство завежда успешно дело срещу железопътната компания Northern Securities Company, създадена от Джеймс Хил Едуард Хариман и Джей Пи Морган. През същата година той се намесва в продължителната стачка на въглищнинте работници в Пенсилвания, използвайки комбинация от тактики за преговори, за да спре стачката и да договори скромно увеличение на заплатите на миньорите.

Рузвелт използва своята изпълнителна власт, за да подсили природната консервация. През юни 1902 г. е приет Националният закон за рекултивация. Освен това Рузвелт отделя почти 200 милиона акра земя, или почти пет пъти повече от всички негови предшественици, взети заедно, за обособяването на национални паркове, резервати и убежища за диви животни. 

Като част от този процес обаче, той ускорява преместването на много индианци от териториите на техните предци. Приблизително 86 милиона акра племенни земи на коренното американско население са прехвърлени към националната горска система.

Въпреки своите прогресивни възгледи и репутацията си на „разрушител на тръстовете“, Рузвелт успява да спечели подкрепата на по-консервативните републиканци и да спечели убедителна победа над демократите на президентските избори през 1904 г.

Той е първият президент в историята на страната, който печели с избори втория си мандат, след като е бил назначен поради смъртта на своя предшественик.

Първият американски президент с Нобелова награда за мир

По примера на своя предшественик Уилям Маккинли, Рузвелт се стреми да изведе Съединените щати от изолационизма и да превърне страната в световна сила. Той вярва, че Америка трябва да „говори меко и да носи голяма пръчка“ в сферата на международните дела.

Според него използването на сила в подкрепа на дипломатическите преговори е напълно приемливо. Рузвелт следва тази политика на "голямата пръчка" най-видимо в политиката си спрямо Латинска Америка.

През 1903 г. той помага на Панама да се отдели от Колумбия, за да улесни началото на строителството на Панамския канал, което по-късно обявява за най-голямото си постижение като президент.

На следващата година, след като няколко европейски държави се опитват принудително да съберат дълговете, които латиноамериканските нации имат към тях, Рузвелт заявява твърдо, че Съединените щати ще забранят чуждестранна намеса в Латинска Америка, но ще гарантират, че страните от Латинска Америка ще плащат международните си дългове.

За да подготви Съединените щати за разширената им роля на световната сцена, Рузвелт се опитна да изгради отбраната на страната и до края на своето президентство той превръща американския флот в основна международна морска сила. 

Теодор Рузвелт посредничи и в преговорите за прекратяване на Руско-японската война през 1904-05 г., като се превръща в първия американски президент,  спечелил Нобелова награда за мир за своите усилия. 

Кариерата на Рузвелт след Белия дом 

С наближаването на изборите през 1908 г. Рузвелт неохотно се подготвя да изпълни предизборното си обещание през 1904 г. да не се кандидатира за нов мандат и дава подкрепата си за военния министър Уилям Хауърд Тафт.

Веднага след като напуска поста си в началото на 1909 г., Рузвелт заминава на 10-месечно африканско сафари и обиколка на Европа, където се радва на международно признание. 

След завръщането си Рузвелт установява, че президентът Тафт не е успял да изпълни обещаната програма за прогресивни реформи и вместо това е застанал на страната на по-консервативното крило на Републиканската партия.

Разгневен, Рузвелт води кампания срещу Тафт за републиканската номинация през 1912 г. Когато и това негово начинание се проваля, той и неговите поддръжници формират Прогресивната партия, която става известна като "партията на лосовете". 

Докато провежда кампания в Милуоки, Рузвелт е прострелян в гърдите от фанатик, но скоро се възстановява. С разцепването на Републиканската партия демократът Удроу Уилсън печели президентските избори през 1912 г., взимайки 435 избирателни гласа срещу само 88 за Рузвелт.

Въпреки загубата, много от прогресивните реформи на Уилсън през следващите осем години повтарят тезите в предизборната платформа на Рузвелт.

Рузвелт е един от поддръжниците на американската намеса в Първата световна война, която избухва в Европа през 1914 г., и силно критикува политиката на неутралитет на Уилсън.

След като Съединените щати все пак влизат във войната през 1917 г., и четиримата синове на Рузвелт се записват като доброволци.  Най-малкият му син Куентин е свален и убит, докато изпълнява въздушна мисия над Германия.

Наследството на Теодор Рузвелт

Политически и физически активен до свой край, Рузвелт умира от белодробна емболия в съня си на 6 януари 1919 г. в семейното си жилище в Ойстър Бей, Ню Йорк, на 60-годишна възраст. Той е погребан в мемориалното гробище Йънгс в Ойстър Бей Коув.

Рузвелт остава в историята с приноса си към движението за опазване на природата в Съединените щати. 

Малко известен факт е, че благодарение на него се появява популярното плюшено мече Теди, известно като Teddy Bear. През 1902 г. Рузвелт е поканен на лов на мечки в Мисисипи, но не успява да отстреля нищо.

Чувствайки се неудобно пред президента, един от неговите помощници успява да обгради стара черна мечка с кучета и я връзва за едно дърво, за да може Рузвелт да я застреля. 

Президентът обаче отказва категорично и заявява, че подобна постъпка би била ужасно неспортсменска. Историята се появява в медиите, а един собственик на магазин за бонбони в Ню Йорк на име Морис Мичтъм, който произвежда плюшени играчки заедно със съпругата си, решава да посвети на президента една кукла на черна мечка и я кръщава "Мечката на Теди". 

С благословията на самия Рузвелт Мичтъм започна масово производство на плюшеното мече и го продава по целия свят. Този успех му помага да основе своята компания Ideal Toy Company.

Теди Рузвелт е голям почитател на американския футбол, но също така се притеснява от неконтролираното насилие в спорта. В началото на 20-и век той се играе без каски и защитна екипировка и е доста опасна, а понякога дори и смъртоносна игра.

От 1900 г. до 1905 г. 45 футболисти умират от наранявания на терена, включително със счупени вратове, сътресения и вътрешни кръвоизливи.

След трагичната смърт на футболиста на Union College Харолд Мур през ноември 1905 г., високопоставени колежи, като Columbia, Duke и Northwestern, спират своите футболни програми и Харвард, където е завършил Рузвелт, е на път да последва примера им.

Тогава Рузвелт свиква среща в Белия дом, на която присъстват футболни треньори и служители на лигата, за да обсъдят промени в правилата, които биха могли да спасят играта от изчезване. Въпреки че самият Рузвелт не измисля новите правила, той е един от ревностните поддръжници на реформите, които включват въвеждането на предния пас и спирането на играта, когато някой от играчите е блокиран.

Това заменя предишните "схватки", при които се получавали най-тежките сблъсъци и наранявания. По този начин Теодор Рузвелт се превръща в един от "спасителите" на съвременния американски футбол. 

Неговата племенница Елинор Рузвелт става първа дама на Съединените щати по време на президентството на нейния съпруг Франклин Делано Рузвелт в периода между 1933 и 1945 г. 

Франклин Д. Рузвелт и Теодор Рузвелт са пети братовчеди.