На повечето места по света капиталовите пазари чупят рекорди напоследък. Акциите на американските компании от индекса S&P 500 достигнаха нов исторически връх този месец, когато производителят на чипове Nvidia публикува грандиозни финансови резултати.  

Европейският борсов бенчмарк STOXX 600 също достигна нови върхове, а японският Nikkei 225 надмина предишния си рекорд, поставен през 1989 г.  

Ситуацията в момента представлява значителен обрат, в сравнение с 2022 г., когато акциите, изправени пред бързо покачващите се лихвени проценти, падаха навсякъде в развитите икономики. 

Въпреки умерения икономически растеж и пандемията от COVID-19, фондовите пазари предлагат реална годишна възвръщаемост, с отчитане на инфлацията и дивидентите, от над 8% годишно от 2010 г. насам.

Доходността им е доста по-добра от тази на облигациите, недвижимите имоти и почти всеки друг клас активи, пише The Economist. 

Дали обаче тази позитивна тенденция ще продължи или е на път да приключи скоро?

Сто долара, инвестирани в S&P 500 на 1 януари 2010 г., сега струват 600 долара, или 430 долара по цени от 2010 г.  Почти 60% от американците в момента притежават акции, което е най-високият дял от края на 80-те години насам. 

Откакто съществуват фондовите пазари, има хора, които предричат неизбежния им срив. Днес има и много академични представители и бизнес анализатори, които твърдят, че за американските компании ще бъде трудно да осигурят финансови резултати, оправдаващи резкия скок в цената на акциите им. 

Майкъл Смолянски от Федералния резерв предупреждава за „края на една ера“ и „значително по-нисък ръст на печалбата и възвръщаемост на акциите в бъдеще“.

Американската банка Goldman Sachs пък прогнозира, че „попътните ветрове от последните 30 години е малко вероятно да осигурят голям тласък през следващите години“.

Джордан Брукс от хеджфонда AQR Capital Management е на мнение, че повторението на представянето на капиталовия пазар от миналото десетилетие би изисквало "героичен набор от фактори". 

Причината за този песимизъм е фактът, че оценките вече са на впечатляващи нива. Един от коефициентите, разработен от Робърт Шилър от университета в Йейл, сравнява цените на акциите с коригираните спрямо инфлацията печалби през предходното десетилетие – достатъчно дълъг период за "изглаждане" на икономическия цикъл. 

Полученото циклично коригирано съотношение цена-печалба, или CAPE, никога не е било по-високо от 44.2 пункта (рекорд, достигнат през 1999 г., по време на т. нар. дотком балон). Предходният връх е достигнат през 1929 г., когато CAPE достига 31.5 пункта. В момента той е на ниво от 34.3 пункта.

Оправдана ли е високата оценка на акциите?

Рядко корпоративните печалби са били оценявани толкова високо, като перспективата за тях също е предизвикателна. Между 1962 г. и 1989 г. нетните печалби нарастват в реално изражение с 2% годишно, а между 1989 г. и 2019 г. се ускоряват до 4% годишно.  

Като дял от БВП, корпоративните печалби са били стабилни от 70-те до 90-те години, след което са се удвоили.

И все пак, голяма част от това силно представяне, поне в известен смисъл, е мираж. Данъчната тежест, пред която са изправени корпорациите, например, е намаляла значително от 1989 г. до 2019 г. Ефективната ставка на корпоративния данък за американските фирми спада с около 60 на сто.

Тъй като компаниите дават по-малко пари на държавата, корпоративните печалби се увеличават, оставяйки повече за акционерите. Междувременно, през същия период заемите поевтиняват. От 1989 г. до 2019 г. средният лихвен процент за американските корпорации е паднал с две трети.

В САЩ разликата в ръста на печалбите за периодите 1962-1989 г. и 1989-2019 г. се дължи изцяло на спада на лихвите и ставките на корпоративния данък. Разширявайки този анализ към останалите държави от богатия свят, тенденциите са подобни.  

Сега компаниите са изправени пред сериозен проблем. Продължилото десетилетия наред понижение на лихвените проценти се обърна. Безрисковите лихвени проценти в богатия свят са около два пъти по-високи, отколкото през 2019 г., като няма гаранция, че те ще се върнат обратно на предишните си нива. 

Що се отнася до данъците,"политическите ветрове" също сее променят. Анализ на The Economist сред 142 страни установява, че през 2022 г. и 2023 г. средната законова ставка на корпоративния данък се е повишила за първи път от десетилетия.

Например, през 2023 г. Великобритания увеличи основния си корпоративен данък от 19% на 25%. Правителствата установиха и глобална минимална ефективна ставка на корпоративния данък от 15% за големите мултинационални предприятия. 

Какво трябва да се случи, за да могат американските акции да продължат да предлагат изключителна възвръщаемост? 

Една от възможностите е инвеститорите да плащат за още по-високи оценки.

В свят, в който сметките за лихви и данъци остават постоянни през следващото десетилетие, докато реалните печалби растат с 6% годишно (при оптимистичния сценарий), коефициентът CAPE на САЩ ще трябва да се повиши до 51, за да отговори на общата възвръщаемост, наблюдавана от 2013 до 2023 г. Това би означавало да достигне нов исторически връх. 

При по-мрачните прогнози CAPE ще се движи около 27, или близо до средната стойност от края на дотком балона. Ако лихвите и данъчните сметки нарастват и вместо да достигат 25% от печалбите, те се движат около 35%, за да се генерира дори половината от възвръщаемостта, на която инвеститорите в акции се радват от 2010 г. насам, реалните печалби ще трябва да нарастват с 9% годишно.

Само два пъти в периода след Втората световна война САЩ са успявали да постигнат такъв растеж. И в двата случая икономиката се е възстановявала от сривове – веднъж от дотком балона и веднъж от световната финансова криза от 2007-2009 г.

Много инвеститори се надяват, че AI ще се притече "на помощ" на пазарите. Проучванията на главните изпълнителни директори показват голям ентусиазъм за инструменти, които разчитат на новата технология на изкуствения интелект.

Някои компании вече ги възприемат и твърдят, че водят до трансформиращи печалби в производителността. Ако бъдат разгърнати по-широко, тези инструменти могат да позволят на компаниите да намалят разходите и да произвеждат повече стойност, стимулирайки икономическия растеж и корпоративните печалби.

Ясно е обаче, че това е тежко бреме за технология, която все още се заражда. Освен това технологичното развитие далеч не е единствената тенденция, която ще засегне бизнеса през следващите години.

Фирмите са изправени пред несигурен геополитически климат, а битката с инфлацията все още не е спечелена. Лихвените проценти може да не паднат толкова силно или толкова бързо, колкото очакват инвеститорите. 

През последните десетилетия идеята за залог срещу фондовите пазари почти никога не беше добра, а да се установи точно кога ще започне евентуален спад е почти невъзможно.

Но, въпреки това, корпоративният свят е на път да се изправи пред много тежко изпитание, пише The Economist.