Нито една от големите страни производителки на петрол и природен газ в Северно море не планира да спре сондажните работи достатъчно скоро, за да бъде постигната целта за ограничаване на затоплянето на планетата до 1.5 градуса по Целзий, сочи нов доклад.

Петте държави – Великобритания, Германия, Нидерландия, Норвегия и Дания, не са привели своите политики в областта на добива на петрол и природен газ със своите климатични обещания съгласно Споразумението за климата от Париж, твърдят от организацията Oil Change International.

Правителствата на страните, граничещи със Северно море, трябва да действат спешно, казва Силйе Аск Люндберг от Oil Change International, който е съавтор на доклада.

“Несправянето с тези проблеми не само подкопава изпълнението на международните цели по отношение на климата, но и поставя под заплаха възможността за живот на нашата планета,” допълва той.

Докладът установява, че политиките на Норвегия и Великобритания се намират най-далече от Споразумението за климата в Париж, защото страните проучват и лицензират “агресивно” нови петролни и газови полета.

През 2021 г. международната агенция по енергетика (МАЕ) установи, че няма място за нови проучвания за добив на петрол по пътя към нетните нулеви емисии.

Теса Хан, основател на природозащитната организация Uplift, казва, че Великобритания е част от малък клуб от държави, които предизвикват криза срещу малко обществени ползи.

“Това правителство е на път да изцеди и последната капка от Северно море, но въпреки това знаем, че вече сме открили повече петрол и газ, отколкото е безопасно да горим,” допълва експертът.

В доклада е разкритикувана и Нидерландия за това, че се опитва да увеличи добива си на петрол и природен газ, както и Германия, която произвежда малки количества петрол и газ, но не е успяла да наложи политики за отдалечаване от изкопаемите горива.

Дания, която е намалила добива си наполовина в последните пет години, е класирана най-високо, защото има определена крайна дата за добив на петрол и природен газ и отмени нови кръгове за лицензиране, инициирани от държавата.

Страната също така основа алианса Beyond Oil and Gas на страните, които искат постепенното премахване на горивата в световен мащаб.

Активисти обаче призовават Дания да затвори вратичките, които позволяват издаването на нови лицензи при ограничени обстоятелства и да изтегли крайната дата от 2050 г. до началото на 30-те години.

Хелене Хагел, която отговаря за климатичната политика в датското подразделение на Greenpeace, заяви, че Дания върши “възхитителна работа” на световната сцена, но плановете ѝ у дома биха могли да поставят под заплаха доверието в нея.

“Може и да сме най-малко разочароващите в класа на слабо представящите се, но за да се приведем в съответствие с Париж, ние трябва да спрем да увеличаваме добива и постепенно да спрем производството в рамките на 10 г.,” посочва още Хагел.

Петте държави около Северно море носят част от най-голямата отговорност за затоплянето на планетата и имат повече пари за харчене от повечето страни за чиста енергия. Те също така често заявяват, че са лидери на международни срещи на върха за климата.

Трулс Гуловсен, ръководител на норвежкото подразделение на природозащитната организация Friends of the Earth, казва, че не е изненадан, че Норвегия е “твърдо на последното място” сред страните, разгледани в доклада.

“Въпреки че разполага с всички инструменти на света, за да гарантира справедлив преход, изборът на нашето правителство е да продължи да бъде най-агресивно в Европа по отношение на проучването на находища на петрол и газ.

Това е напълно неуместно и изцяло в несъответствие с Парижкото споразумение и с нашата отговорност към климата,” според експерта.

Докладът оценява петролната и газова политика на петте държави по девет индикатора. Те варират от спирането на одобренията за нови проекти и определянето на крайна дата за производство до бързо намаляване на търсенето и гарантирането на справедлив преход.

Природозащитни организации призовават правителствата на богати държави да се дистанцират по-бързо от петрола и природния газ, за да предоставят повече време на бедните държави, за да наваксат.

През миналата година проектът Civil Society Equity Review установи, че производители на петрол и природен газ в Северно море ще трябва да намалят добива с 80% до края на десетилетието и постепенно да спрат производството в началото на 30-те години.

От британското министерство на енергетиката и климатичните промени са заявили, че не признават тези твърдения и че дори и с издадените нови лицензи очакват добивът на петрол и газ да намалява по-бързо от средните темпове, с които е необходимо за привеждане в съответствие с Парижкото споразумение.

“Вече сме нетен вносител на петрол и природен газ, а липсата на подкрепа за местното производство ще направи Великобритания по-зависима от вноса, често с по-високи производствени емисии, като ще отслаби нашата енергийна сигурност,” казват още от министерството.

От датското министерство за климата са заявили, че Дания е поела водачеството, като е определила крайна дата за добива на петрол и газ.

От германското министерство по въпросите на климата заявяват, че местното производство на петрол е по-малко от 2% от общото търсене, сходно на производството на природен газ и че оторизирането на проучването и добива е отговорност на отделните провинции, а не на федералното правителство.

“А тук, например, увеличение на добива в момента е забранено”, казват още от министерството.

От норвежкото енергийно министерство информират, че все още има нужда от петрол и газ за гарантирането на достъпна енергия за домакинствата и бизнеса и че “докато това е така, важното е, че добивът се извършва с ниски емисии на въглероден диоксид”.

От министерство по въпросите на климата на Нидерландия не са реагирали на запитването на коментар от страна на The Guardian.