Няколко европейски държави са постигнали целите за устойчива енергия за 2030 г. с десетилетие по-рано, установява ново проучване, но навсякъде остават и големи пропуски.

Всички страни членки на ЕС са постигнали напредък през миналото десетилетие относно постигането на седмата от целите на ООН за устойчиво развитие - „осигуряване на достъпна и устойчива енергия за всички” до 2030 г.

Няколко държави са постигнали цели по някои индикатори до 2021 г., сочи проучването на полски икономисти, публикувано тази седмица.

В доклада се казва, че Швеция е страната, която е най-близо до цялостната цел, следвана от Дания, Естония и Австрия.

Малта е отчела най-голям напредък, като сериозни постижения в това отношение се отчитат още в Кипър, Латвия и Белгия, въпреки че на тези страни им остава да извървят дълъг път. България пък е най-далече от целта.

Проучването разкрива “систематичния напредък” към достигането на целта, пишат авторите, като “разликите между отделните държави от ЕС видимо намаляват”.

Икономистите са комбинирали седем показателя, за да създадат единна мярка за напредъка на страните към постигане на целта.

От Европейската комисия има поставени цели за три от тях, докато за останалите авторите на доклада вземат като заместител нивото, достигнато от водещите 10% от страните в ЕС през 2015 г.

Няколко държави вече са достигнали до 2021 г. поставените за 2030 г. цели поне по един от индикаторите, установява проучването.

Испания, Малта и Португалия, например, са постигнали целта за средното количество на енергия, която потребява един член на домакинство. Дания, Ирландия и Люксембург постигат целта за енергийна производителност, която сравнява размера на икономиката с енергията, която тя потребява.

Швеция, Финландия и Латвия постигат целта да генерират 40% от крайното си потребление на електроенергия от възобновяеми източници. Авторите на доклада отдават това на водноелектрическите централи и на горенето на твърди горива, като дърва.

Някои страни отчитат изненадващи резултати. Белгия има по-лоши резултати от Полша - страна, която има репутация на изоставаща по отношение на мерките срещу климатичните промени.

Дания, която се нарежда на второ място след Швеция по най-голямо доближаване до изпълнение на целта, отчита най-малък напредък през миналото десетилетие от която и да била държава от ЕС.

Въпреки големите повишения в стойностите на общия индикатор, най-далече от постигането на Цел 7 през 2021  г. са България, Литва, Малта и Кипър.

“Струва си да се наблегне на факта, че напредъкът, постигнат от определени държави, може да е по-съществен от техните крайни резултати,” пишат авторите на доклада.

В последните години ЕС ускори преминаването от изкопаеми горива към по-чисти източници на енергия в опит отчасти да намали зависимостта си от руския природен газ и да се превърне в първия климатично неутрален континент.

ЕС е намалил търсенето на природен газ с 18% в период август 2022 – декември 2023 г., спестявайки над 100 млрд. куб. м от горивото, придържайки се към план за по-бързото мобилизиране на възобновяеми енергийни източници и укрепване на мерките за енергийна ефективност.

Резултатите от проучването излизат на фона на изтичащото законодателство при извънредни ситуации за намаляване на търсенето на природен газ.

Тази седмица Европейската комисия препоръча на страните членки на ЕС да предприемат доброволни мерки за поддържане на ниско ниво на търсене на природен газ, като се стремят към 15% понижение от средните нива за петте години преди руската инвазия в Украйна.

“Колективното намаляване на потреблението на газ беше успешно и беше част от нашата стратегия за справяне с енергийната криза,” заяви еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон.

“Днес ЕС очевидно е в по-добра позиция, в сравнение с преди две години. Остават и неясноти, но трябва да положим повече усилия, за да сложим напълно край на вноса на природен газ от Русия,” допълни той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !