Една от най-големите изненади за българите, които се интересуват от инвестиции във Великобритания, е т.нар. leasehold система или система на дългосрочно право на ползване.

В градове като Лондон почти всички апартаменти, а и част от къщите, се продават именно по този модел. При него купувачът не придобива земята или имота в пълния смисъл на думата, а получава правото да го използва за определен период от време.

„За един българин това на пръв поглед звучи абсурдно. И аз самият не можех да си представя подобна система, когато за първи път се сблъсках с нея“, казва инвеститорът  Иван Иванов.

Какво представлява системата leasehold?

Срокът на това право на ползване – т.нар. lease – често е много дълъг. При новото строителство в Лондон той обикновено е 250 години, а в някои случаи достига дори 999 години. На практика това означава, че не само собственикът, но и няколко поколения след него могат да използват имота.

„Разбира се, след 250 или 999 години е напълно възможно самата сграда вече да не съществува. Затова тези срокове практически се възприемат като почти неограничени“, обяснява инвеститорът.

Исторически тази система води началото си от феодалната епоха, когато основното мерило за богатство е било притежанието на земя. Големите аристократични фамилии са концентрирали огромни територии и са ги отдавали под аренда на фермери и работници.

Тъй като във Великобритания никога не се случва революционен „рестарт“ на собствеността, подобен на Френската революция, тази структура постепенно се адаптира към модерната икономика и оцелява до днес. Разликата е, че вече не само аристократи, а и големи инвестиционни фондове и строителни компании са собственици на значителни парцели в централните части на Лондон.

Модерни реалности и потенциални недостатъци

Системата обаче има и своите недостатъци. Във Великобритания съществува данък наследство, който при по-скъпите имоти може да достигне до 40%, което прави прехвърлянето на собствеността между поколенията значително по-скъпо.

Удължаване на срока – възможно, но скъпо

Освен това традиционно при leasehold имотите се е заплащала и годишна такса за ползване на земята – т.нар. ground rent. Макар че през последните години бяха въведени реформи и при новото строителство тази практика до голяма степен беше ограничена, при по-старите имоти тя все още съществува.

Иванов дава и любопитен пример с една от най-богатите фамилии във Великобритания – тази на херцога на Уестминстър, която притежава огромни терени в центъра на Лондон.

„Случват се наистина парадоксални ситуации – купуваш апартамент за над 10 млн. паунда, но всъщност придобиваш право на ползване за още 30 или 50 години. Тоест дори в рамките на живота на купувача този срок може да изтече.“

Разбира се, lease-ът може да бъде удължен. Ако обаче остава малък период до изтичането му, това често струва много скъпо и в някои случаи може да достигне значителна част от стойността на самия имот. Ако до края му остават например 200 години, удължаването до 999 години обикновено е значително по-достъпно.

„За българин това звучи абсурдно – да купиш имот и той да не е изцяло твой. Но това е реалността в Лондон“, обобщава Иванов.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !