В света на технологиите има две категории хора. Едните следват тенденциите. Другите ги създават. Иван Иванов изглежда принадлежи към втората група – макар самият той вероятно никога да не би го казал така.

Кариерата му минава през националния отбор по информатика, Google, Facebook (днес Meta Platforms), Amazon и срещи с някои от най-влиятелните фигури в Силициевата долина.

Днес той е част от инвестиционния фонд Neo Ventures, където работи с предприемачи и стартъпи. Но историята му започва не с код, а с шах.

Мачът, който промени всичко

1997 г. е ключова не само за света на изкуствения интелект, но и за едно българско момче, обсебено от шахмата. Тогава суперкомпютърът Deep Blue на IBM побеждава световния шампион Гари Каспаров – събитие, което шокира света и преобръща представите за възможностите на машините.

„Никой не вярваше, че компютър може да победи най-добрия човек на шах. Интелектуални дисциплини като шах и математика се смятаха за недостижима интелектуална територия“, разказва Иван Иванов в студиото на предаването Conected на Дарик радио. 

Особено впечатление му прави не самата победа, а начинът, по който Deep Blue играе – с жертви, позиционни идеи и ходове, които изглеждат почти „креативни“. За едно дете, което едновременно обича логиката и играта, това е момент на прозрение: бъдещето ще принадлежи на хората, които разбират машините.

"Тогава се зарибих по програмирането и компютрите". 

Оттам нататък пътят изглежда почти предначертан – програмиране, алгоритми, състезания, национален отбор по информатика. И нещо, което днес звучи почти невероятно за младите специалисти: Иванов никога не кандидатства за работа.

„Google, Amazon, Microsoft, Facebook започнаха сами да се свързват с мен“.

Иванов вярва, че ако човек прави нещо, което наистина му доставя удоволствие, то рано или късно ще му се отворят врати. 

"Когато ми се обадиха бях шокиран. В България ИТ секторът не беше толкова развит и не проявяваше интерес към нас." 

Как технологичните гиганти ловят таланти

В България често се говори за „изтичане на мозъци“, но рядко се вижда механизмът отвътре. По думите на Иванов, големите технологични компании от години поддържат специализирани екипи, които следят олимпиади, национални отбори и състезания по информатика по света.

„90% от най-добрите ни таланти ги взеха чужди компании."

За глобалните компании обаче държави като България са източник на висококвалифицирани инженери с много силна математическа подготовка.

Вътре в Google: културата на инженерния елит

Първият му досег е с Google е след спечелено състезание и покана в офиса на компанията в Цюрих – най-големият ѝ инженеринг център на компанията в Европа.

Разбира се, има пързалки, игрални зони и безплатна храна – елементите, които медиите обичат да показват. Но според Иванов истинската стойност на Google е другаде: в концентрацията на инженерни легенди.

„Разхождаш се по коридора и виждаш създателя на Python или Java. Просто седиш и се учиш от тях и се опитваш да им подражаваш.“

Това е може би най-подценяваното предимство на Силициевата долина – не капиталът, а средата. В екосистема, където създателят на глобален програмен език може да е на съседния етаж, нивото на амбиция естествено се променя.

Защо Facebook е бил по-интересен от Google

Въпреки възможността да остане по-дълго в Google, Иванов избира тогавашния Facebook. Причината не е заплащането или престижът, а динамиката.

„Facebook тогава имаше стартап ДНК. Нямаше едногодишни планове. Намира се проблем, решава се за няколко дни и се минава на следващия.“

Това е периодът, в който компанията расте експлозивно, а вътрешната култура е смесица между хаос и инженерна свобода. По думите му концентрацията на талант е „главозамайваща“.

Сред колегите му е и инженерът зад Google Maps – човек, който след продажбата на компанията си на Google просто решава „да пробва Facebook“.

"На този човек му даваха най-интересните задачи в компанията. Например, да ревоклюционизира търсачката на Facebook. Имаше възможност да избереш неща като: "Дай ми всички профили на приятели, които имат снимка с куче в Ню Йорк и са имали приятелка на име Анастасия." Толкова беше прецизна търсачката." 

Тази търсачка обаче така и не влиза в употреба, защото се сблъсква с регулациите по света. 

Този тип мобилност е типичен за Силициевата долина: хората не изграждат кариера в рамките на една корпорация, а преминават през компании, проекти и идеи със скорост, която Европа трудно успява да възпроизведе.

Марк Зукърбърг и културата на скромността

Най-интересните наблюдения на Иванов вероятно са свързани с Марк Зукърбърг.

"Запознах се с Марк на третата си седмица във Facebook. Когато започваш в компанията те пращат в централните офиси в Калифорния и всеки петък Марк провеждаше сесии тип: "Въпроси и отговори." Той и висшето ръководство отговаряха в реално време на всякакви въпроси на служителите. Питаха го от стратегически до лични неща. Един път българите го питаха дали има български произход и той го отхвърли и каза, че има унгарски произход." 

Образът на милиардера в Европа и Източна Европа често е свързан с демонстрация на статус. В Силициевата долина обаче доминира друга култура – почти демонстративна скромност. 

„Той ходеше всеки ден с дънки и с еднакви сиви тениски и караше Volkswagen Golf. Тогава беше петият най-богат човек на земята“.

Според него това не е маркетингов трик, а реална култура сред част от технологичния елит. Статусът не идва от часовника или колата, а от това какво си създал.

Още по-впечатляващо за него е друго: достъпността. На третата си седмица във Facebook Иванов случайно среща Зукърбърг в кампуса. Спира го, представя се, а разговорът продължава близо 10 минути – докато цялата компания чака главния изпълнителен директор за традиционната петъчна сесия с въпроси и отговори.

„Това ме порази. Един от най-влиятелните хора в света просто спря и започна да ме разпитва откъде съм и какви са ми интересите.“

Има и странности, оказва се, че не яде месо, което сам не си е хванал. По-късно си прави собствена ферма. 

"Той живееше в средностатистическа къща в Пало Алто."

Той стартира още в Харвард с едно приложение, с което се сравняват мъжете и жените по подобие на съвременните приложения за запознанства. Така стартира "The Facebook", който в последствие е прекръстен на просто Facebook. 

Невидимата машина зад Facebook

За повечето потребители Facebook е фийд със снимки, видеа и реклами. За инженерите обаче платформата е гигантска инфраструктурна машина, която обработва невъобразими количества информация в реално време.

„Само алгоритмите, които решават какво съдържание да виждаш, се разработват от стотици учени“.

Това е важна подробност, защото често общественият дебат около социалните мрежи подценява мащаба на инженерния ресурс зад тях. Компании като Meta не са просто медийни платформи – те са едни от най-големите AI лаборатории в света.

Иванов работи именно върху системи за обучение на изкуствен интелект – години преди ChatGPT да превърне темата в масов феномен.

AI не е нов. Ново е друго

Една от най-важните тези в разговора е, че изкуственият интелект не се е появил през 2022 г.

„AI съществува още от 50-те години. Google още в края на 90-те е базиран на AI. Това, което в момента наричаме изкуствен интелект, всъщност са големи езикови модели.“

Според него истинската революция днес е в две неща:

  • моделите са много по-универсални;
  • достъпът до тях е драматично улеснен.

Преди използването на AI е изисквало сериозна математическа и инженерна експертиза. Днес човек може да комуникира с модела на естествен език и да автоматизира задачи без докторска степен по машинно обучение.

Именно това, според Иванов, ще промени пазара на труда.

„AI няма да вземе работата ви“

Тезата му е нюансирана и вероятно по-реалистична от апокалиптичните прогнози.

„AI няма да вземе работата на хората. Но хора, които използват AI ефективно, ще вземат работата на хора, които не го използват.“

За да обясни идеята, той отново се връща към шаха. След победата на компютрите мнозина предвиждат края на играта. Вместо това се появява нов формат – т.нар. advanced chess, където човек и машина играят заедно.

Резултатът е парадоксален: комбинацията човек + компютър се оказва по-силна както от най-добрия човек, така и от най-добрия компютър самостоятелно.

Това вероятно е и най-точното описание на бъдещия пазар на труда.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !