Бързите кредити растат, а финансовата уязвимост на българите остава висока.

Това сочат данни и анализи, очетаващи тревожни тенденции за финансовата стабилност на населението, според Тръста за социална алтернатива.

В края на 2024 г. около една трета от българите, или 30.3% (близо два милиона души), са били в риск от бедност или социално изключване, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

18.8% ръст на бързите кредити

Според БНБ, в края на миналата година вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са в размер на 6.577 млрд. лв. при 5.536 млрд. лв. в края на декември 2023 г. Това прави увеличение от 18.8% на бързите кредити спрямо края на четвъртото тримесечие на 2023 г.

В края на 2024 г. необслужените заеми растат до рекордните в историята 475 млн. лв. спрямо 404 млн. лв. тримесечие по-рано и 363 млн. лв. преди година, или ръст отново от 30% на годишна база.

Още по-актуалните данни затвърждават възходящата тенденция – в средата на 2025 г. размерът на необслужваните кредити е 526.8 млн. лева, което представлява скок с 10% само за 6 месеца.

73% от българите не успяват да спестяват

Въпреки растящия обем на депозитите в банките, изследване на агенция „Тренд“ показва, че 73% от българите не успяват да спестяват.

България продължава устойчиво да бъде на едно от последните места по хора, които инвестират - 90% от анкетираните не инвестират, а едва 8% инвестират при средно 24% за ЕС.

В Ботевград и Ябланица до 80% от ромските домакинства са в проблемна кредитна ситуация

Проучвания показват, че проблемът засяга непропорционално уязвимите общности. Теренни данни от проект HERO, изпълняван от „Тръст за социална алтернатива“ и партньори, сочат, че в Ботевград и Ябланица до 80% от ромските домакинства са в проблемна кредитна ситуация.

В Стара Загора почти 80 на сто са уязвими към потенциална неплатежоспособност, а в Ямбол и Сливен около 40 процента от домакинствата са засегнати.

"Бързите кредити често се превръщат в капан за хората от уязвимите общности – веднъж попаднали в спиралата на дълговете, банковите им сметки се запорират, те губят достъп до легална заетост и се оказват в сивата икономика", казва програмният директор "Икономическо развитие и достъп до заетост" в Тръста за социална алтернатива Петя Гуламали.

"Затова е жизненоважно да инвестираме в повишаване на финансовата грамотност".

Проучване на фондацията разкрива, че 22% от представителите на уязвими общности не познават нито един финансов продукт или услуга. Когато им се налага да вземат заем, те често се обръщат към небанкови кредитори.

Почти една четвърт вече са използвали бързи или потребителски кредити, а близо 10% продължават да разчитат на тях. Повечето признават, че са изпадали в невъзможност да погасяват задълженията си.

Експерти предупреждават, че са необходими незабавни мерки – програми за преструктуриране и рефинансиране на дългове в партньорство с финансови институции, съчетани с изграждане на финансова грамотност и системни реформи.

В противен случай все повече българи ще останат в капана на бедността, а това ще възпрепятства икономическия растеж на страната.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !