Българската банка за развитие ще бъде катализатор на инвестициите в социалната инфраструктура, ще участва активно в реиндустриализацията на страната и ще предприеме интервенции на енергийния пазар, които да подпомагнат училища, болници и общини.

Това заяви служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, който откри двудневен форум, посветен на 25-годишнината от основаването на банката. 

ББР е подкрепила 27 333 микро, малки и средни предприятия от създаването си и е акумулирала близо 2.5 милиарда лева в полза на бизнеса, каза още Карадимов. 

Той напомни, че в новата стратегия на банката за периода 2024-2026 г., приета през юни тази година, се предвижда много по-активна роля в изпълнението на проекти с национална и стратегическа стойност, включително и в сектори от ключово значение за държавните политики, като отбрана, инфраструктура, здравеопазване, образование и др. Той заяви още:

"Европейският съюз е изправен пред огромни предизвикателства, които оказват неблагоприятно въздействие върху публичния ресурс. Във времена на криза именно банките за развитие са тези, които ще инвестират в базова, социална и здравна инфраструктура". 

Форумът на ББР събра на едно място високопоставени представители на Европейската инвестиционна банка, Европейската комисия, директори на насърчителни банки от цяла Европа, както и представители на частни кредитни институции. Те обсъдиха ролята на държавните насърчителни банки в икономиката. 

Според Деляна Иванова, зам.-председател на Надзорния съвет на ББР, банките за развитие следва да финансират предприятия, допринасящи за растежа на икономиката и увеличаване на заетостта и просперитета.  

Йосип Павкович, член на Управителния съвет на Хърватската банка за възстановяване и развитие, заяви:

"Сътрудничеството с търговските банки е ключово. Но в кризисна обстановка и на фона на повишаващата се геополитическа несигурност, те стават по-предпазливи. А бизнесът не може да спре, той се нуждае от финансови инструменти и тук идва ролята на банките за развитие. В някои случаи ние сме само гарант по заемите, които се предоставят от търговските банки, а в други участваме и със собствен ресурс". 

Неговият хърватски колега Чаба Харшани припомни, че в историческа перспектива повечето държавни банки за развитие са създадени в резултат от различни кризии като инструменти за подкрепа на икономическия растеж. Тяхната роля обаче с времето се променя.

"В средата на 90-те години инвестирахме огромни средства, предоставени ни от Европейския съюз, в държавните предприятия в Унгария. Целта беше да ги направим по-стабилни финансово, за да можем след това да ги приватизираме и да вземем по-добра цена за тях от частните инвеститори. Днес това звучи комично и дори тенденцията е обратната - държавата се опитва да си върне контрола върху част от тези сектори". 

Паскал Лагард, изпълнителен директор на френската насърчителна банка BFI France, също отчете някои от грешките на миналото. 

"Дълги години Франция се деиндустриализираше и се смяташе, че можем да развиваме икономика, базирана само на услугите, ноу-хауто и дизайна, като "аутсорсваме" повечето промишлени дейности. Това се оказа грешна стратегия. Сега усилията са насочени в обратната посока, към реиндустриализация и тук ролята на държавната банка за развитие е ключова, особено в сфери като енергийния преход и декарбонизацията". 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google