Арктическият кръг може скоро да разполага със собствена биткойн "мина".

Съоръжението от 350 квадратни метра, замислено от компанията за добив на биткойни Sazmining, ще бъде разположено в малко рибарско селище на брега на Норвегия. След като започне да работи на 1 декември тази година, то може да се превърне в най-северната криптомина на Земята.

След като се премахне старият петролен котел, използван от една от най-големите сгради в града, той ще бъде заменен с вътрешен център за данни, ориентиран към добива на биткойни. Топлината, отделяна от сървърите, ще загравя въздуха в сградата. 

"Топлината е наистина критичен ресурс в този регион на света. Става въпрос за температури от -20 градуса по Целзий през големи периоди от годината", коментира пред CoinDesk Кент Халибъртън, главен изпълнителен директор на Sazmining.

По думите му, част от топлината от машините, всъщност, ще бъде пренасочена към сушене на риба - дейност, която е важна част от местната икономика. 

Според Халибъртън, проектът има за цел да покаже възможностите, предлагани от добива на биткойни, на други жители на Арктика.

Как работи арктическата биткойн мина?

Съоръженията за копаене са проектирани да извършват интензивни изчислителни процеси и се нагряват до високи температури. Има няколко начина да бъдат охладени, като най-популярните са чрез вентилатори или потопяне в големи охладителни вани.

Съоръжението на Sazmining, което ще има общ енергиен капацитет от 2.6 мегавата, ще използва различен метод - пускане на охлаждаща течност в самите машини през малки канали, които абсорбират топлината, след което я извличат и изтласкват към останалата част от сградата.

Тази концепция обаче е свързана с уникални инфраструктурни предизвикателства. Например, инженерите трябва да се уверят, че машините няма да генерират твърде много топлина и да създават неудобство на хората в сградата.

По тази причина, макар и парадоксално, било необходимо инсталирането на сух охладител на покрива на сградата, който да помогне за регулирането температурата.

Има обаче и редица предимства. Течното охлаждане означава, че машините ще бъдат много тихи и няма да притесняват никого в сградата. Посетителите дори ще могат да наблюдават "минните" съоръжения през стена от плексиглас, казва Халибъртън.

Това не е първата инсталация, която иска да рециклира топлината, произведена от изчислителните машини.

В Манхатън има спа център, който използва подобен процес за плувните си басейни, а много от по-малките биткойн "миньори" затоплят апартаментите и оранжериите си точно по този начин.  

Печалба за всички страни 

Sazmining има две други съоръжения за добив на криптовалути - в американския щат Уисконсин и в Парагвай.

Бизнес моделът на фирмата позволява на инвеститорите на дребно да купуват свои собствени съоръжения за "копаене", като оставят Sazmining да ги експлоатира по въглеродно-неутрален начин и да получава 15% дял от възнагражденията на един блок.

Норвежкият проект, всъщност, не е замислен като експеримент, а има солидна икономическа логика, казва Халибъртън. Добивът на криптовалути стана невероятно конкурентен след четвъртото "разполовяване" на биткойна, което намали рентабилността на "миньорите" с 50%.

"Сградата ни плаща за топлината, вместо да купува нафта за котела. А изобилието от хидроенергия в Норвегия означава, че електричеството е много евтино и "минната" дейност работи почти изцяло със зелена енергия", обясняват от компанията. 

С такса за обслужване от $0.046 на киловатчас, клиентите на Sazmining на теория ще могат да добиват биткойни на себестойност от под $54 000, според Халибъртън. В момента цената на биткойна е малко под $70 000.

"Добивът на биткойни се свързва с големи емисии на парникови газове и е пример за бизнес, който не бихме искали в Норвегия“, коментира преди време норвежкият енергиен министър Терие Асланд.

От Sazmining обаче са на мнение, че норвежкото правителство просто преминава през "образователен процес" и съоръжението им има за цел да покаже част от предимствата на криптодобива.